Мисля, че не ме разбра. Става въпрос за "предоставената" в написан вид Изповед на свещеника, без да сме е казали г л а с н о пред него и пред Бога.
Иначе и аз си записвам каквото видя и се сетя, но за съжаление много малко виждам и се сещам. Това ако не е от гордостта, няма от какво друго да е.
По този повод св. Йоан Златоуст казва, че грешките на другите виждаме с голяма точност, а нашите собствени (грехове) пропускаме с голяма небрежност.

Благопожелания.