Архимед ми написа важен постинг /че извън Православието намерил решение на земните си проблеми и получил мир/ и аз не успях да му отговоря и тук сега го правя, защото и моят отговор също е важен.
Твоя случай е типичен, Архимеде. Оставяш тесните врата на спасението – църковни правила и спасителни тайнства – и се насочваш към широкия път на погибелта – сектанство. Демонът е лукав и лукаво ти помага за да не се върнеш в православието. Дава ти здраве, не те изкушава в други грехове, само и само да останеш в тоя страшен грях – лишен от свето причастие – лишен от спасение.
На кого Господ казва Махнете се от Мене, вие които вършехте беззакония? - на тези които вършели чудеса и бесове изгонвали!!
А кажи защо Господ ги гони и не ги познава – нали в Негово име са правили всичко това?!! Можеш ли да кажеш – не, нали.
А аз мога. Защото са вършели чудеса уж в Негово име, а всъщност с помощта на лукавия, бидейки непослушни на църквата и апостолите /а ти – непослушен на наследниците на апостолите/.
Примерно – имаш магия. Отиваш при врачката и премахваш веднага магията. Лесно и бързо. Другото е много по трудно – да осъзнаеш защо Господ е допуснал да ти направят магия, да се покаеш, да постиш, да се молиш, да отидеш на църква при наследника на апостолите и той да ти развърже греховете, станали причина за магията, и да обещаеш Богу да си послушен в бъдеще. Чак тогава ще получиш успокоение.
Затова не се радвай че Бог ти дава радост в живота, защото тая радост не е от Него и понеже Господ наистина те обича и иска да те спаси скоро или не много скоро ще ти прекъсне радостта, за да се осъзнаеш.
Нали искаш спасение на душата – защо не кажеш една молитва:
БОЖЕ, АКО СЪМ НА ГРЕШЕН ПЪТ ЗА СПАСЕНИЕ, НАКАЖИ МИ ТЯЛОТО С БОЛЕСТ И АКО ВЛЕЗА В ПРАВИЯ ПЪТ МИ Я МАХНИ!
Ха сега да ви видя, колко ви е вярата!
Защото това важи за всички /православни и неправославни/.
Но особено важи за сектанти като теб.
Лично аз написах и стихове на тая тема:
РАДВАМ СЕ, ГОСПОДИ!
Радвам се, Господи,
радвам се, че ме наказваш.
Та Ти наказваш тия,
които обичаш!
Ти си милостив и търпелив,
но не бъди към мене
дълготърпелив,
а ме наказвай на момента,
във който съгреша!
Защото как да разбера
при многобройните ми грехове,
за кой от тях ме наказваш?...
Радвам се, Господи,
че всеки ден се поучавам,
от Твоите наказания
с Твоята блага ръка!
Та Твоите малки наказания
за нашите големи грешки
са много по-добри
от наградите човешки!...
Господ ме чува и ме наказва почти всеки ден и аз Му благодаря и съм безкрайно доволен. Скоро написах и хайку:
Като мравка съм пред Бог.
Но забелязвам, че ме забелязва,
когато ме наказва...
Всеки може да вземе отношение, не само Архимед.
|