|
Преведох тоя текст от www.voskres.ru и бая се уплаших - края на света наистина е дошъл. Много от вас ще го видят...
Схимонахиня Нила
Пророчества за Русия
"Новый век", №1(17), 2001
Искам да споделя с вас спомените ми за пророческия дар на матушка Нила. Преди няколко години тръгнахме с иеромонах Силуан към матушка Нила. Той искаше да поговори с нея. Когато влязохме, тя каза: - Сега трябва да пристигне настоятеля на Троицкия храм при село Конобеево свещеник Леонид Плосков. И действително, мина съвсем малко време и отец Леонид се появи. Ние не бяхме се договаряли с него и матушка Нила не би могла да знае, че той се кани да дойде при нея. Явно тя имаше дар на предсказание от Господа. Този дар се проявяваше многократно при срещи и беседи с нея.
/Из спомените на игумен Инокентий, църковен настоятел/.
Жизненият път на схимонахиня Нила /Евдокия Андреевна Новикова/, известна на много православни от всички краища на Русия, завърши на 6-ти март 1999 год.
Благодатните Господни дарове на старицата – прозорливост, пророчества, мъдър съвет, изцеления от болести, утешения, са засвидетелствувани от идващите при нея за помощ и съвет.
Тя виждаше с духовните си очи душата на човека, прозираше целия му живот, както настоящия, така и миналия, и бъдещия. Затова и така действена беше нейната помощ за хората , излизащи от килията на старицата утешени, ободрени и окрилени.
Пророчества, наставления, молитви
Веднъж на матушка Нила зададоха въпрос, не е ли късно днес да се строят нови храмове, на което тя отговори:
- Още вчера беше късно. Но Господ ще удължи времето за Русия.
И въобще матушка не веднъж говореше, че Господ може да отложи изпълнението на пророчествата. Много зависи от нас, вярващите, от нашето молитвено настроение, от покаянието ни, от нашия подвиг на себеочистване. Половин година преди смъртта си матушка каза, че още първия ден след нейната кончина ще дойде милиция, но нищо не трябва да вземат от дома й. Затова тя благослови да се раздаде абсолютно всичко, до последната вещ, та като дойдат милиционерите да намерят дома празен. Впоследствие така се и случи.
Матушка Нила говореше за необходимостта от постоянна молитва навсякъде – и на работа, и на почивка, и при пътуване:
- С работа в ръце, с молитва на сърце. Молитвата преди всичко, деца мои.
За значението на молитвата тя говореше така:
- Светът се държи на молитвата. Ако, макар и за един час молитвата се прекрати, то светът ще престане да съществува. Особено необходима е нощната молитва, тя повече от другите е угодна Богу. Най-великият и труден подвиг е да се молиш за другите. Трябва да търпим, да се молим, да се трудим, независимо от това колко ни ругаят или хулят. Има хула от ляво, от лукавия, но има и от дясно – от близките. И при едното и при другото е трудно, но е полезно и даже необходимо. Всичко, което ни се дава, трябва да извършваме като пред Божието око, с памят за Божията Майка, с обърнато към Тях сърце. Необходими са не външни трудове, а повече от всичко – очистване на сърцето. Да не си позволяваме никакви лукавства, да бъдем открити с всички. И за себе си да не мислим.
Веднъж матушка Нила събудила през нощта своите съкилийнички с думите: - Ставайте деца, започна война! Трябва да се молим, ставайте! На сутринта по телевизията, по радиото, и във вестниците съобщили, че са започнали военни действия в Чечня /1994 г./.
Дошла при матушка една монахиня от Сибир. Когато летяла със самолета имало неизправности в двигателя. Матушка й казала: - Повече не летете със самолети, те са ненадеждни днес, а утре ще станат още по-опасни. По-добре с влака.
Една от духовните й дъщери попитала матушка може ли да замине на поклонение на Светата Земя и получила такъв отговор:
- Не ти трябва да ходиш там! Съвременните руски поклонници оскверниха Светата Земя и натрупаха там толкова грехове, че сега трябва да пътуваме по нашите свети места, да се каем и да изчистим греха. Не благославям да пътуваш там, не! Колко свети места има в Русия, на които не сте ходили! Преподобни Сергий не е ходил в Светата Земя, но по неговите молитви Руската ни земя се освети. Царството Божие е вътре в нас и Господ трябва да живее в нас. Господ не е заповядал да пътуваме до Светата Земя.
- Ето къде е Йерусалим – в нас, а Светата Земя – тук, говореше матушка, показвайки сърцето си.
Но тези думи на старицата съвсем не означават, че тя не благославяла поклонничеството. Близките на матушка си спомнят такъв случай. Дошла при нея една бременна млада жена, която имала много тежки проблеми в семейството си.
Матушка я успокоила, като и казала че всичко ще бъде наред, ще роди син, след това неочаквано я благословила за пътуване до Иерусалим. По думите на старицата, тя посетила Светия Град в пасхалните дни, присъствувала при падането на Благодатния огън при Гроба Господен. След поклонничеството й нещата в семейството й се уредили и благополучно родила, както й предсказала матушка.
Скръбно говореше матушка за жените и девойките, които ходят с панталони.
- Не трябва жените да обличат мъжка дреха, нито мъжете – женска. За това ще се наложи да отговарят пред Господ. Сами не носете и другите ги възпирайте. И знайте, жени, носещи панталони, по време на идващата война ще бъдат призовани в армията и малко от тях ще се върнат живи.
Когато матушка произнасяла тези думи, една от присъствуващите помислила: “Какво толкова е лошо, ако на градината работя с панталони, нали така е по-удобно”. Матушка веднага отреагирала на нейния помисъл: “Ходиш в градината с панталони, на не го прави, защото специално ще отговаряш за това!
Като свършили кръщаването на новорожден младенец, матушка казала, прекръствайки го:
- Пазете го, след 12 години ще остане без майка.
Матушка казваше: - Не трябва децата да се захвърлят. Не разбират хората каква беда е това, не желаят да се покаят и да се изправят. Ще се наложи с кръв да си измиват тези грехове. Не бива да се оставят децата, майките са длъжни да кърмят кърмачетата.
За Русия
Матушка говореше, че руснаците обичат повече от всички, защото са трудолюбиви, милосърдни, работяги.
В последните години от живота си, и особено след разпадането на страната, матушка със скръб и с болка на сърце преживяваше всичко и се вълнуваше за протичащите събития в Русия. Но с каква силна убеденост и надежда се молеше тя за любимото й Отечество! Често говореше тя на идващите при нея духовни чада:
- Деца, Божията Майка няма да остави Русия. Тя я обича, ще я защити, ще я спаси. Русия – това е страната на Божията Майка, и Тя няма да позволи да се погуби, ще се застъпи за нас. Нали Тя така силно обича Русия! Русия ще се надигне и ще бъде велика духовна страна.
При това матушка свиваше малките си юмручета и, гледайки мрачно някъде в далечината, повтаряше:
-Тя няма да позволи на враговете да разпилеят Русия, не ще допусне да изгори в пламъците на пожарите! Матушка говореше:
- Където е светостта, там и врагът напира. Матушка предсказваше, че ще настъпят времена, когато, както и при дните след октомврийския преврат, ще започнат да хвърлят християните в затвори, в резервати и да ги давят в морето.
- Когато започнат гонения на вярващите, побързайте да тръгнете с първия поток на заминаващите в изгнание, завържете се за колелетата на влака на не оставайте. Тези, които първи заминат, ще се спасят.
- Вие ще видите всичко със собствените си очи, вашето поколение ще посрещне идването на антихриста. Дечица мои, как ми е жалко за вас - плачеше тя при тези думи и непременно добавяше, - но слава Богу за всичко! Един свещеник попита старицата:
- Матушка, аз съм слаб, страхувам се от този ден на идването на антихриста.
- Не бой се, ти ще го дочакаш, но не ще изпиташ много мъка.
Матушка не веднъж говореше за идващите изпитания, затова че във времето на възцаряването на антихриста такива изтезания ще се извършват над хората, които никога не са правени. Но старицата разкриваше това, което виждаше с духовните си очи, не за да ни изплаши, а да укрепи вярата и надеждата ни на Божията помощ.
Тя постоянно говореше, че Господ няма да остави верните Му - и ще ни нахрани в глад, ще ни утеши в скръб и ще ни предпази при напаст и ще ни помогне да понесем всяко страдание, гонение и мъки. Напомняше ни при това думите на псалмопевеца Давид: “В усилно време няма да бъдем посрамени и в гладни дни ще бъдем сити” (Пс. 36:19).
- Всичко мога с укрепващия ме Господ. От нищо не се страхувайте деца, не трябва да се боите от това, което ще стане, или може да стане, или даже трябва да стане по пророчеството на Божиите хора. Господ е по-силен от всички и от всичко. Той ни дава помощ в изпитанията, дава ни сила да изтърпим и ни смирява, когато е нужно. Само да сме послушни на святата Му воля. Молете се усърдно на Застъпницата ни и Тя не ще ни остави. Веднъж лицето на матушка внезапно стана мрачно, като че ли с духовните си очи тя видя нещо ужасно. Тя няколко пъти чукна гневно с пръчка по пода с думите:
- Виж ти, какво измислили! На пеленачета да поставят печата на антихриста. Ангел ще порази тези, които дръзнат да направят това!
В един от тези дни матушка Нила обхвана с две ръце главата си и възкликна:
- Какво ще стане! Какво ще стане с Русия и с всички нас! Като повтори това няколко пъти, после, сякаш успокоена каза:
- Не, нищо няма да ви кажа, Господ не благославя.
После, обръщайки се към намиращите се в килията, добави:
- Трябва да търсите дом близко до храма, само така ще се спасите. В къщи става трудно – бягайте в храма.
С духовните си очи матушка виждаше, че сегашното и следващите след тях поколения очакват, може би, още по-тежки скърби и изпитания. Много често тя разказваше за своя лагерен опит – преживяване в условия на глад, когато практически няма никакви запаси от храна:
- Колко страшно е да се гладува, да не ви дава Бог това да преживеете. В лагера хляб почти не виждахме. Когато излязох на свобода, мислех, че никога няма да се наям на хляб. А вече пак идва глад. В детските ми години в Украйна имаше моменти като се огледаш наоколо – до хоризонта е пълно с хляб, налято зърно, клас до клас. Подухне вятър, - сякаш морски вълни отиват чак до самия хоризонт. Никакви треволаци нямаше там. А сега погледнеш – до самия хоризонт само бурени се виждат. Изоставиха земята, а тя е кърмилница. Трябва всички да обработваме земята. На хората ще им наложи да отговарят за това, че земята не е гледана. Заради това и ще дойде глада, защото изоставиха земята. Ако имате някакво местенце, всяко парче земя там трябва щателно да се обработва, да се засява и земята ще помогне да се издържи гладното време. Насадете картофи, овощни дървета на всяко място, където ви позволят, отглеждайте кокошки. Като стане трудно – картофи с краставици ще ядете.
- Запасите няма да ви спасят, защото гладът няма да започне изведнъж. Всяка година ще става все по-трудно, добивите ще падат, все по-малко земя ще се обработва. Всички трябва да се постараят да бъдат близо до земята. В големите градове животът ще бъде много труден. Такъв глад ще настане, че хората ще започнат да нападат домовете, за да намерят в тях нещо за ядене. Ще чупят стъклата на прозорците, ще разбиват вратите, ще убиват хора за храна. Много хора ще имат оръжие и човешкият живот няма да струва нищо.
При пришествието на антихриста ще настъпи такъв глад, че и не ще има и жито. Трябва да се бере липов цвят, коприва и други треви, да се сушат , а след това да се заваряват – такава отвара ще бъде достатъчна храна.
Матушка говореше, че към края на времената на мястото на Санкт-Петербург ще бъде море. Москва частично ще се провали в земята, тъй като под нея има много кухини. Когато я попитаха за нейния дом и за селцето в което е живяла, матушка каза:
- Нищо няма да остане от селцето. Моята къщичка ще остане и още една. Ще има война, разрушения, но моята къщичка ще остане. Аз няма да го видя това, но вие ще го видите. Извън пътя за Егоревск ще остане моята къщичка и около нея нищо няма да има. Когато стане война, селцето ще го разрушат.
- Ще дойде време, когато китайците ще ни нападнат и за всички ще бъде много трудно. Тези думи матушка повтори два пъти.
- Дечица, видях го на сън. Ще има война. Господи, на четиринайсет годишните ще им зачислят пушки, към фронта ще поведат малолетни. Грабежи и убийства ще правят тези, които имат оръжие в ръце, - и с трупове ще бъде осеяна земята. Дечица мои, колко ми е жалко за вас! – много, много пъти повтаряше това матушка.
Повече от всички светии матушка обичаше свети апостол и евангелист Йоан Богослов. Тя говореше, че светият апостол обича Русия и ще дойде при нас по времето на антихриста. На едно от своите духовни чеда матушка дала такава молитва:
“Господи, да бъде Твоята воля в мене грешния при всички мои пътища в живота, дай ми да Ти остана верен до края. Пресвета Богородице, спаси ме грешния. Свети апостоле Йоане Богослове, бъди мой наставник, бъди предстоятел и молитвеник мой пред Господа и Пречистата Му Майка. Амин”.
Превод от руски Т. Митев
|
Пророчества за Русия и света
