|
Да, шокиран съм от това, че мнозинството от духовните хора са се оплели в обратната страна на Пътя към Бога.
Всичко в религията и духовността е много, много просто... Всичко е казано на няколко реда. Всичко, което е необходимо е казано само в няколко реда. Всичко друго е полезно за подробно изучаване, но то може много да обърква.
Основното е обичай!!!! Обичай всеки свой ближен както себе си. Правилното разбиране обаче е да обичаме всеки свой ближен като нас, че той е нас. Да виждаме във всекиго себе си и Христос. Сам Той Го е казал!
Да мислим , говорим и правим това на другите, което ние искаме да се случва на нас. Накрая да обикнем всичко като Бог и накрая да разбеврем, че всичко е илиузорно, дори самите ние, и Бог-творедцът е само от значение. Ние живеем заради него, но и ние сме него!!!!
Това е. Всичко, което умуваме и не е върху горните неща е опасно и води до болестите на духовността. Това са духовен расизъм: начални етапи - отхвърляне на различните религии, по-нататък отхвърляне на инако мислещите и от нашата и най-накрая това прераства във тотално само аз съм прав и страшна духовна гордост...
фанатизъм: сторого следване на подробностите на закона и страха и забравяне на лиубовта, може постоянно да се говори за нея, но вътрешно този човек няма да е изпулнен със единственото необходимо: безусловна лиубов...
Всичко това се дължи на слабост. Естествения път на съпротивление на развитието ни ни кара да се впускаме в горните крайности и болести на душите ни.
В крайна сметка Божие Чадо може да е всеки, независимо от религията си или атеизма си дори... Как ли? Ами той ще обича всички хора, ще обича красотата и щастието в живота и ще е благодарен на нещото, заради което всичко това е така. Нен наричайкио го Христос, то той пак ще слави Истинския Христос (Лиубовта), а не историческото описание на някакъв човек...
Всяка религия и всеки човек, който се стреми към състраданието, лиубовта и т.н. служи на Христос. Защото Хрисотс не е Иисус Христос, а е Пътят, Истината и Животът, той е Лиубовта... Това са неговите имена. Всяко име друго е объркващо и отклоняващо от смисъла.
Духовният човек ще забрави за всякакви букварщини, повтаряне на книги и т.н. той ще обича невежеството на братята си защото ще знае, че те са просто по-малки ученици в училището на живота... ще знае, че колкото те са по-малки от него, той е толкова по-малък от други, а духовния път няма край... от лиубов, към по-голяма лиубов...
Духовният расизъм и фанатизма, строгостта и страхът се коренят в страха и слабостта на самия човек. Това е разбираемо. Много е трудно да приемеш колко просто е всичко и по цяол ден да се бориш и мислиш за това как да твориш повече щастие и лиубов на всичко и всичко... по-лесно наистина е да спориш за глупави дребнавщини като хляба при боголсужение, заради което се разцепила цяла църква или за каквито и да било други глупости...
единствено лиубовта,. единствено как ние да станем по-лиубящи - това е единственото, за което трябва да мислим и което трябва да се борим да правим на дела..
Не е лесно... на някои са им необходими много, много, много дълги времена... Бог ни ги е дал...
НО защо да се бавим...
Всички други неща произлизт от лиубовта:
|
Основното в духовността и пагубните подробности
