ИСТОРИЧЕСКИ СВИДЕТЕЛСТВА №1


Бог
Какво е Бог? Откъде можем да узнаем повече за Него? Изучаването на големите световни религии разкрива единството на много религиозни, етнически и философски идеи. И докато самият факт е общоприет, обяснението му е обект на спорове. Някои твърдят, че религиите са израснали върху почвата на човешкото невежество, разорана от въображението и са се развивали постепенно. Техните сходства се обясняват с универсални природни явления, наблюдавани неточно и обяснявани фантасмагорично. Страхът, желанието, невежеството и изумлението, накарали дивака да обожестви силите на Природата, а жреците се възползвали от неговите страхове и надежди, от обърканото му въображение и неясни въпроси, които си задавал. Митовете станали свещени книги, а символите - факти.
Така твърдят “професорите” по история, а “простите” хорица замлъквахме под пороя на техните аргументи, но това не означава, че сме се съгласили. И си задаваме същия въпрос - какво е Бог?
Да погледнем назад към вековете в съдържанието на краткия трактат, който разглежда Дао. Дао буквално означава път, това е името, с което в древна туранска и монголска религия е наречена Единствена Реалност/ там четем: “Великият Дао няма телесна форма, но той е родил и отхранва небето и земята. Великият Дао няма чувства, но Той е причина за въртенето на слънцето и луната. Великият Дао няма име, но Той изхранва всичко и го прави да расте.”
Изучаващите кабала ще се сетят за още един текст:
”Преди да съществува небето и земята е съществувало нещо завършено и неопределено. Така спокойно беше то и без форма, само и неизменно, всеобхващащо. Опитвайки се да Му дам име го наричам Великото Велико, то тече. Отминавайки То се отдалечава. Отдалечило се, То се завръща”. “Диханието на пространството” е по-сполучлив превод. Тъй като всичко се ражда от Него. То съществува във всичко, то е наляво и надясно... То покрива всички неща като с наметало, но не обсебва ролята на техен господар, то може да бъде назовано и в най-дребните неща. Всички неща се завръщат, но не знаят, че то ги кара да правят това. То може да бъде назовано и в най-големите неща... Неговите корени и почва са в Него Самото. Някога, преди да е имало небе и земя, То е съществувало незастрашено. От него произлиза всичко...”. Следват изброени много имена, но ролята на тези същества в Китайската религия е добре известна и е излишно да умножаваме цитатите.
Погледнем ли към Петата /Арийската/ раса, откриваме същото учение въплътено в най-древната и най-великата арийска религия - брахманската. “Чхандогя упанишада” прославя вечното съществуване като: ”Едно единствено, без второ... От Него възниква живота, разума и всички сетива, ефира, въздуха, водата, земята - опората на всичко”. Величествени са описанията за Бога, които откриваме в свещените книги на индуизма:”Проявено, близко, неуморно в тайното си място във великия дом, тук почива всичко, което се движи, диша и склопя очите. Знайте на Онова трябва да се кланяме, най-великите, битието-небитието, най-прекрасното, непознаваемото за всички създание. Сияйно, по-ефирно от ефирното, То обзема световете и техните обитатели. Той е най-Великият... Той не може да бъде обхванат нито отдолу, нито отгоре, нито откъм средата. Нито съществува подобие на Онзи, чието име е безпричинна слава. Погледът не може да установи формата Му, ничии очи не могат да Го видят. Тези, които Го познават със сърце и ум, обитаващи в сърцето - стават безсмъртни”.
В Египет откриваме още в най- дълбоката му древност химн към Бога “Създательо на съществата, ние се кланяме на Душите, родени от Теб. Ти ни създаде Непознати и Тебе възхваляваме, прекланяйки се пред всяка Душа- Бог, произлязла от Тебе и живяла в нас…”
В зароастризма откриваме единното съществуване представящо Необятното Пространство, в което възниква Бог: “Върховен по всезнание и доброта, недостижим по блясък, областта на светлината е Твоето място….
…..Този който се разпорежда с умовете ни, който разпраща надалеч своята милост създавайки радост, който ни създаде и оформи, който ни отхрани и защити, който и най щедрия Дух”.
В трудовете си Елена Блаватска ни предоставя част от древен ръкопис, мъгляв, сбит, и почти неразбираем:”От Първородния Нишката между Мълчаливия свидетел и неговата Сянка става по-здрава и по- блестяща с всяка Смяна Утринната Слънчева светлина се е преобразила в сияние на Пладнето…..Сега е твое Колело казал Пламъкът на Искрата. Ти си Аз, мое Подобие и моя Сянка. Аз самия се облякох в тебе и ти си моя Вахана до деня “Бъди с нас” когато ти отново ще станеш Аз и други себе си и мене……След това Строителите облечени в своята първа Обвивка се спускат на блестящата Земя и господстват над хората , бидейки самите тях”.
След тази обиколка във времето и пространството нека погледнем какво е написано по този въпрос в най- разпространената и четена книга-БИБЛИЯ:
“В началото бе Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото. Всичко чрез Него стана, без Него не стана нито едно от онова, което е станало” Йоан 1:1-3
“Аз съм Господ и няма друг. Аз създавам светлината и творя тъмнината, правя мир и причинявам бедствия. Аз, Господ върша всичко това”
Исай 47:6-7
Изложените факти са достатъчни за всеки интелигентен ум, за да се съгласи със следните заключения: Бог е всичко. Всички неща, осезаеми и неосезаеми се съдържат в Бог. Нищо не може да съществува извън Него. Тъй като Съществуващото е възникнало от Всичкото, Всичкото е нещо като утроба, съдържаща в себе си формите на всички неща. Той е Великият, който се е самосъздал, винаги е съществувал и винаги ще съществува. От момента, в който осъзнаем, че човек е разум /произведение от Бога/, и че разумът се проявява в човека - можем да се присъединим към вселенската интелигентност.
За някои хора представата за Бог е толкова неясна и абсурдна, че сигурно им е трудно да Го възприемат в гореописания начин, но това е единствената допустима представа от гледна точка на разума, логиката и науката. Атеистите, които отричат Бог, заслужават съжаление, тъй като отричат собственото си съществуване, отричат въздуха и слънцето и собственият си живот. Хората, които желаят да изучават Бог, трябва да изучават всичките Му проявления, за да разберат същността Му. Човек като най-велико творение на Бога, трябва да изучава себе си, за да опознае Бог доколкото му позволяват мисловните способности.