|
СВЕТИТЕЛЯТ ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ ЗА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ
ЗА ПОКАЯНИЕТО
“Който изповядва греховете си, те отстъпват от него, защото греховете, основавайки се и крепейки се на гордостта и на падналото естество, не търпят изобличението и позора.” В писмата си до различни лица светителят често повтаря, че мирянинът не трябва да се занимава с прецизен и подробен анализ на своите грехове. От това неопитният изпада в униние, смущение и недоумение. Бог познава всички грехове на човека, затова те трябва да се съберат “в съсъда на покаянието и да се хвърлят в бездната на Божието милосърдие”. “Греховете, извършени със слово и дело, и съвкупността от помисли трябва да се кажат при изповед на духовния отец, а в тънък анализ на греховните качества... светският човек не трябва да се впуска: това е капан, поставян от ловеца на нашите души. Той се разпознава още и по унинието, което предизвиква у нас, макар че външно е облечен в благовидно добро... Когато метат стаята, не разглеждат боклука, а като съберат всичко на една купчинка, хвърлят го навън. Така и при изповедта трябва да открием пред духовника греховете си, но не да навлизаме в подробното и задълбоченото им разглеждане, защото то ни обърква, довежда ни до разслабване и душевно разстройство.” “За нещастния роб на греха покаянието е пристанище. Колкото и пъти да му се случва да бъде изложен на нравствено бедствие, той може да влезе в това пристанище и да поправи там съкрушената си душевна ладия... От покаянието бяга всеки грях, защото не може да устои пред всемогъществото му.” “Който види да порастват плевели в себе си, никак не трябва да се учудва на това като на нещо необикновено, не трябва да изпада в недоумение и малодушие. Така трябва да бъде! Сърдечните плевели вършат своето: растат, оплевяваш ги и се появяват отново. И ние трябва да правим своето: да ги плевим отново и отново. Така се вкоренява в човека смирението. А към смирението снизхожда и Божията милост.” “Моли Бога да ти дарува да прекараш остатъка от земния си живот в покаяние. Това е велик Божи дар, дар вечен, който има решително влияние за нашата съдба във вечността. Свети Тихон Воронежки преди кончината си благодарял на Бога най-вече за това, че му бил даден този дар. И наистина: именно при кончината ни ще се прояви цялата скъпоценност на този дар.” “Много е странствала душата ми! Милосърдният Господ, даряващ на рабите Си всичко в определеното време, да дарува и на мен, странника, приюта на покаянието. Да ми дарува Той този скъпоценен дар, а аз ще споделя съкровищата, доставяни ми от покаянието, с приятелите ми в Господа. Дарът на покаянието е залог за вечно блаженство. Очистен в покаяние да вляза в рая, където не ще бъдат допуснати ония, чиито ризи не са избелени от него. Да видя там любещите ме в Господа, да падна заедно с тях в нозете Му, задето не е скрил от нас това селище, където е скрит скъпоценният бисер на спасението. Ала търговецът, който иска да го купи, трябва да продаде целия си имот, за да заплати това селище. Нека бъда този търговец! Нека бъда притежател на този духовен дар за спасението ми заради ближните! Въздиша душата ми и жадува дълбоко и ненарушимо безмълвие, извън което е невъзможно да намерим обилно и пълно покаяние.” “ Трябва да се каем, молим и пазим от прелестта, защото понастоящем голяма част от ония, които желаят да живеят благочестиво и си въобразяват, че живеят така, са разпалени от веществен пламък и се намират в по-голямо или по-малко самопрелъстяване.” “... Вярвайте на Всемогъщия Бог, надявайте се на Него, живейте търпеливо и постоянно, живейте в простота, в покаяние и смирение, предавайте се на волята Божия, а когато се случи да се отклоните от правия път - пак тръгвайте по него - и ще се спасите.”
www.tavor.hit.bg
Господи,помилуй нас грешните. Амин!
|
ЗА ПОКАЯНИЕТО
