Христос воскресе!

Ежко, при все че съм съгласен с теб, че повсеместното карантиниране в повечето поместни църкви по света е безпрецедентно и с важно символно значение, аз, подобно на Метро, все пак считам, че не толкова от трезвостта, смелостта и пр. добродетели на нашите владици зависеше формалната, макар и ограничена, позволеност на присъствени богослужения в православните храмове около Великден. А от коварството на политиците ни, маскирано като богобоязливост, съчетано с летаргичната скованост на нашите владици. Но Бог управлява слабостите им за наше добро.

Истина е, че масовата интернет истерия по хулене на Църквата преди Великден граничеше с, ако не и прекрачваше границите на, езика на омразата. Но то представляваше и едно много ценно и осветляващо доказателство за централното място на Църквата като институционална пазителка на най-важните морални устои на нашия народ. Защото иначе не би била най-големият трън в очите на всички онези (либерали, радикали, опортюнисти), които искат сами да се препоръчат за морални гуровци, жреци, оракули и наставници. Зад злобно-дребнавата критика срещу Църквата винаги стои ранената гордост на неосъществения ересиарх.

Осъществените, от друга страна, я критикуват с далеч по-голям респект. И това е много по-коварно и опасно. Като например уж уважаващите Църквата наши генерали, политици и прокурори, които хем се кръстят и целуват икони, хем снизходително се обръщат към митрополитите с "дедо попе" и изказват противоречивият опортюнистки призив да се ходи в храма, но и да не се ходи.

Така че, макар и похвално по външната си символика, това положение с отворените ни храмове е едно противоречиво благословение. Аз го тълкувам като душеспасително ползване от страна на Провидението на политическото лицемерие и синодалната инертност. В този случай това се доказа като правилен избор, предвид нищожната смъртност на новия вирус, чиято най-мрачна статистика се свежда до превантивно покосяване на едва кретащи старци (Бог да ги прости!), които така или иначе биха си отишли от този свят няколко месеца по-късно.

С риск да прозвуча цинично и мизантропски за слуха на медийно дресираните хипохондрици, но именно от гледна точка на хилядолетната църковна история, изпълнена с неизказни и непредставими мъченически подвизи, тази глобално раздухана корона-криза е като невинна кихавица, заради която експертните гурута от медико-фарма индустрията, петимни за все нови и нови сензационни поводи за свръхфинансиране на дейността им, целят да обездвижат и спиртосат всички здрави хора като жабчета в лабораторни стъкленици.

Лозунгът на тези глобални антихристи е, че го правят в името на опазване на човешкия живот. И че всеки, който е против мерките им, застрашава живота на популацията. Това е новата светска религия - на мястото на Твореца на всичко видимо и невидимо и на мястото на човешката душа тази нова религия поставя някакво безлично понятие за био-психо-социално индивидуално благополучие (дефиницията за здраве на СЗО), което при сигнал от експертните власти трябва да е готово да хибернира за неопределено дълъг период, само и само да не загуби перспективата за безсмисления си консуматорски животец. Душата, Божието дихание, принципът на живота, е най-перфидно обезличавана тъкмо под лозунга за опазване на общественото здраве и благополучие.

"И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената." (Мат. X, 28)

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)