Абсенте,
най- напред да се извинява за дългия коментар, който ще се получи. После да изкажа разочарованието си, че съм последния човек в клубовете, който узнава, че си психолог. Макар да нямам спомен, аз най- вероятно съм се дракал с теб в контекста на религиозните въпроси, но съвсем друго щеше да ми е отношението, ако знаех, че си психолог - тогава щях да съм още по- краен опонент. (: Тъй да се каже, аз извършвам съвсем съзнателна и преднамерена дискриминация по професионален признак. От 20 години съм на мнението, че психолозите са свещениците на съвременния свят - теза, която съм представял нееднократно в тези клубове. Тъкмо такъв е и интереса ми към религиите изобщо - аз смятам, че религията е висша форма на психология. Но да не се отклоявам сега към тези ми възгледи.

Друго искам да те питам и образно казано да те настъпя. Факт е, че никъде в интернет пространството така и не откривам ясно представяне на джендър дефиницията, такава каквато е в конвенцията. Многократно подканих Гери да говори с примери, абсурдния който даде за мен е достатъчно красноречив и показателен, че и той самия не знае какво всъщност представлява. Но същевременно ми прави впечатление, че и ти не предлагаш ясни примери. Въпроса ми е разбираем и съвсем точен в смисъла на конвенцията - искам да ми се посочи едно примерно съдебно дело, едно обвинение за "дискриминация по социално полов признак", какъв дявол е това, защото както се вижда въобще и не крия, че не разбирам каква аджеба е тази дискриминация. А ако дори и аз не успявам да разбера тази форма на дискриминация, то може да не ти се вярва, но това ще означава, че ще има още милиони хора, които няма да я разберат.

За да не кажеш,че прехвърлям топката изцяло на теб и се опитвам да те изложа нещо, или да се измъкна от положението, то нека споделя моите представи. Нека отговоря на въпроса, на който Гери така и продължава да се прави на ударен, и да отказва да отговори, вместо просто да си признае, че и той не знае. Ще разгледам два случая, според така както аз разбирам.

Първи - така унизително примитивния пример за миенето на чинии в една семейна двойка. Нали има вече съдомиялни машини - какво толкова са се хванали за миенето на чинии, егати неразрешимия проблем, егати дискриминацията братче. Но нали - в обща сметка подръжниците на джендърството все за това миене на чинии натякват, туй им е интелектуалния капацитет. Ок - миенето на чинии. Значи на мен ми е трудно да се поставя в ролята на един от двамата партньори, защото чисто и просто, ако не можем със жената, с която съжителстваме да се разберем относно този толкова дълбок екзистенциален проблем, то тогава за какво друго можем да се разберем въобще, че не ми е ясно - подразбира се, че се разделяме и толкова. От друга страна ми е трудно и да се поставя в ролята на съдия, защото как очакват от съдебната система да им реши проблема за миенето на чинии - че какво може да направи един съдия, той ли да им измие чиниите. Но приемам, че в някои семейства това е голям проблем, нерешима ситуация.

В единия от вариянтите жената се обръща към съдебната система с оплакването, че мъжа й я кара да мие чиниите, докато той си жули ракията опънал крака на табуретката - това тя смята за дискриминация по социално полов признак. Какво следва? Какво да направи съдията? Може би обезщетение - съпруга да изплати някаква сума на съпругата си и да бъде предупреден, че при второ провинение отива в затвора или как? Или може би да бъде глобен и двамата ще свият семейния бюджет, за да платят глобата към държавата? Всичко това за мен е толкова абсурдно и нелепо, че честно казано не знам какво да кажа - не виждам до какъв положителен резултат, такъв траен във времето може да доведе. Но този вариянт е по- мекия и безопасния да речем - най- много повече жената да не се обръща към идиотската съдебна система.

При втория вариянт обаче, нещата стават напечени. Тука ще имаме сигнал от трети лица - жената не е подала никъде, никакво оплакване, но комшиите да речем, са подали сигнал. Тогава каквото и да каже жената в съдебната зала, то ще е от вторично значение, защото държавата съди съпруга й - това е заложено в конвенцията. Тя може да каже "ма няма проблем, оставете съпруга ми на мира, аз не съм дискриминирана и не съм насилена" - но въпреки това той да бъде осъден по показания от свидетели. Тука залитаме в добре познатото ни от комунизма доносничество, стигащо дори до изнудване. Оказваме се в една ситуация, в която държавата се навира в чаршафите м/у мен и партньорката ми - нещо, което за мен е недопустимо и просташко меко казано. Какво им влиза в тяхната работа, какво правим аз и жена ми? Значи аз и тя можем да се разбираме идеално, но държавата да не намира отношенията ни за такива и да ме обвинява в дискриминация - аз така я разбирам тази конвенция. Стига се до положението, че аз ще лежа в затвора и моята любима ще е принудена да се справя сама, против нейното и мое желание, против нашите лични взаимоотношения и интимно разбирателство. Откъде накъде? Жена ми се чувства прекрасно в моята компания, няма никакви оплаквания, но държавата ще й обяснява, че тя е дискриминирана, ще й внушава, че аз я насилствам нещо - да мие чиниите. "Госпожо вие трябва да разберете, че отношението на вашия съпруг към вашата личност е престъпление според закона - съжалявам, но той трябва да бъде осъден". Значи жена ми е жертва на престъпление, макар тя да не смята така и няма възможност да ме защити, да ме оневини.

Пак казвам, така разбирам аз конвенцията - надявам се да ме поправиш, къде и в какво греша. Всъщност надявам се да приложиш по- адекватен пример от миенето на чинии, без да хиперболизираш - не съм чак толкоз тъп, та да не схвана пример отговарящ на реалността.

Сега втория такъв - извън семейната среда, а именно работната. В една да кажем канцелария, в един офис, в който работят мъже и жени. Разбираема е проявата на хитрост и борбата за кариера, водеща до известни неприятни конфликтни ситуации в работната среда. Тази конвенция може да бъде използвана именно в този контекст - една жена да избута своя колега конкурент за по- високо платена длъжност. Какво би могло да се случи. Може хитричко и отдалеч една жена да си състави стратегически план чрез съдействието на адвокат и още някоя друга колежка, без колегата конкурент да заподозре това. В някакъв момент, един ден бива привикан в съда и обвинен в "дискриминация по социално полов признак". Какво евентуално би представлявало едно такова обвинение и доказателствата към него. Жената подава оплаквания, че този неин колега я е унижавал и използвал в офиса пред очите на всички, че се е опитвал да събори нейната репутация, само и само, за да се добере до работната длъжност, за която кандидати са двамата.

Доказателствата биха могли да бъдат следните - например. Вярно ли е господине, че всеки път сте отстъпвали пред асансьора на офиса място за госпожата, че сте й отваряли вратите, за да мине първа пред вас? Вярно е - отговаря човека. Ахам, значи вие внушавате, че вашата колежка е по- слабия пол и е толкова некадърна, че дори не може да си отваря самите сама. Добре, а вярно ли е, че ви е носила кафе от автомата пред офиса. Вярно е - отговаря пак. Заключение - значи вие мислите, че тя е длъжна да ви носи кафе. Вярно ли е, че сте я карали многократно да ви подава папки от архива. Вярно ли е, че сте й искали химикалка от нейното бюро. Вярно ли е, че на 06. 01. 2018г. сте й дали да занесе ваша документация до третия етаж и това се е случвало няколко пъти през годините. Вярно ли е, че вие сте я накарали да предаде необходимата информация по факса към офиса Х. И т.н. все такива подразбиращи се и обичайни в една работна среда съдействия и помощ м/у колеги. Че той е носил кафе например - аха значи тя не може да си купи кафе сама. Че той й е подавал папки, че е носил нейни документи и прочие аргументи, които в делото се разглеждат в нейната полза, никак не могат да бъдат в негова полза и оправдание, защото така той внушава неспобност от нейна страна да извърши тези действия сама, че е слаб пол, че е неравнопоставена, че така я излага и прочие, и прочие. Казано по друг начин - кавалерството е проява на "дискриминация по социално полов признак", конвенцията дава мегдан за такова тълкуване на събитията в един работен офис, безспорно дори свидетели ще има.

Според теб - не те ангажирам да си крайна инстанция, само за твоето лично мнение питам - тези примери адекватни ли са? Описват ли достатъчно ясно и коректно смисъла заложен в текста на конвенцията?

п.п. пък, това че си психолог, да знаеш ще го имам предвид в други теми и впрочем - вчера забравих да ти предложа един автор, твой колега, който на мен ми направи силно впечатление, може би ще ти бъде интересен. Ървин Ялом се казва - не знам да е обсъждал джендърството, но разглежда много наболели проблеми в сферата на психологията.