Ех, мерси, че пак ми четете лекция що е биологически и що е социален пол. Като дипломиран клиничен психолог с дипломна теза, включваща темата за социално-половите роли и различните теории и изследвания за тях, макар и не точно по отношение на насилието над жените, мога да направя множество дребни забележки по изложението ви, най-малкото защото и сега в академичните среди няма консенсус върху никое от тези сравнително нови понятия и всяко категорично заявление, че социален пол е това, а стереотип е онова, са, меко казано, лаически. Няма нужда от напомняне на а-то и бе-то. Разводнявате аргументите. И за пореден път потвърждавате онова, което аз пък от своя страна не се уморявам да повтарям и което вие отказвате да признаете като основна слабост на подобни документи - прекалената флуидност и хлъзгавост на понятето за социален пол и, респективно, на понятието за насилие по социално полов признак. В сравнение с досега действащите и добре познати и на обществото, и на правораздавателните органи, понятия за пол и дискриминация по полов признак.
Досегашните правни категории за пол и за дискриминация по полов признак са достатъчни за категоризирането на всички случаи на насилие срещу жени. Случаите, които наскоро раздухаха правозащитните и други грижовни организации, за поредната пребита жена и т.н., са случаи, за които има достатъчно добри закони, но институциите, вкл. правозащитните организации не си вършат работата да ги прилагат и да съдействат за прилагането им. Ама щото нямаме достатъчно държавно и европейско финансиране и като приемем конвенцията ще имаме... И пр. и пр. простотии, които патетично дрънкаха нпо-лелките. Ама държавата и дори европата има ограничен бюджет и свръхфинансирането на доказали се като неефективни институции означава по-малко финансиране на по-полезни каузи на образованието, подобряването на инфраструктурата, условията на битово живеене и пр., които каузи реално ще помогнат за намаляване на насилието над жени и по-уязвими лица. Това системно мислене липсва на нпо-лелките и грантаджиите. В момента, в който се удовлетворят глезотиите им, започват да си съчиняват още по-широки и фини зони на потенциални нарушени човешки права, още повече финансиране за неефективни каузи, свързани с някакво вечно оплакващо се малцинство. А обществото като взаимосвързана система да го духа.
Утре някоя жена може да се пребие, защото е носила високи токчета, и с достатъчно умели адвокати и истанбулско-конвенционално възприемчив съдия да осъди друг някой, че я насилил, натрапвайки й вреден социално-полов стереотип, касаещ обуването на краката. Колкото и засега този пример да е само комична хиперболизация, с тази тенденция в нелепото и безпринципно роене на нови категории права и потенциални "жертви" на нарушаването им, вървим цивилизационно към общество на вечно хленчещите жертви, вечно търсещи външни виновници за несгодите си, вечно вербувани от алчни адвокати и правозащитни организации, готови всякога да им се притекат на помощ, ако има някой да плати за това.
Тази хиперлиберална тенденция да се привилегироват индивидуалните дребни хленчове за сметка на по-цялостните и по-трайни във времето ценности като семейство, родителство, общност, народ, нация и др., ми е толкова противна, че другата й крайност - фашистката - с вечните й паранои как зад всяко споменаване на "човешки права" дебне световната еврейска или някаква друга конспирация - ми се струва другото зло, което по необходимост ни трябва като общество като противотежест за хиперлибералната.
В този по-общ контекст аз чета нелепостите на истанбулската конвенция и най-вече нелепата й претенция да защитава правата на жените от насилие. Далеч съм от параноята, че с приемането й ще отворим кутията на Пандора и ще чакаме всеки момент катаклизъм. Тя, конвенцията, както и вие, Гери, правилно отбелязахте, е логична следваща стъпка от поредица документи, които вече са действащи у нас. Но все още тази тенденция е сравнително нова в правно отношение, от края на 90-те години насетне. И този, колкото и на моменти хиперболизиран, спор в обществото ни е полезен за увеличаване информираността по въпросите на човешките права.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)Редактирано от Absinthe Ducrosfils на 26.01.18 16:47.
|