Бог гледа и пази душата, а тялото не. Само в някои моменти го пази - например при посичането на патр. Евтимий. Болестта и по-ранната смърт на тялото очиства и възвеличава душата, ако човек не роптае, а благодари за всичко. Какво от това, че тялото страдало и умряло. Има един случай на 12 годишно момиче - дълго страда и след като умира се явява в съня на сестраси и й казва, че за нейните страдания, Бог й дал велика слава, но тя би искала да се върне на земята и още повече да пострада, за да получи още по-голяма слава, но вече не е възможно!!

Представяш ли си за какво става въпрос?! При нас няма вяра в Бога и имаме огромен страх от смъртта. Смъртта е нищо, смъртта на душата е всичко!

Да изпитват духовете могат само православните, протестантите не могат. Архимандрит Серафим е прекрасен писател и поет, с който можем само да се гордеем. Всяка дума от неговите почти 30 православни църковни книги е вярна и е от Духа. При свети православни хора и светци не есе умува по човешки. Само се казва слава на Бога. Другото е грях.