Не знам, има един такъв момент, че когато намериш начин такива хора да ти окажат някаква помощ/ съдействие, за която да си им благодарен и признателен, понякога си променят отношението - дори нещо дребно да е, по принцип лошото отношение често пъти се дължи на някакъв комплекс, примерно че се чувстваш безполезен и ненужен, или пренебрегнат, но като не познавам нито теб, нито хората, с които си в недобри взаимоотношения, нито знам ситуацията, като цяло ..... въпроса най-общо казано опира до това да се променят, да се промени начина, по който те възприемат и се държат с теб, едва тогава ще можеш да им простиш, поне така мисля, инак ти ще им простиш, но напрегнатите взаимоотношения и дрезги, като продължават, каква полза от прошката.

Но по мои наблюдения, хората не обичат да се променят - понякога ненависта е въпрос просто на навик, на свикване, като си привикнал един път, после не ти се иска да се променяш, защото не знаеш какво да очакваш от самия себе си, нямаш никаква идея какъв ще бъдеш, така поне се познаваш, чувстваш се удобно, инвестицията която си вложил е твърде голяма, вече имаш твърда почва, чувстваш някаква солидност, когато вземеш да се променяш, всичко става друго, комфорта ще ти бъде нарушен, защото ставаш непознат за самия себе си.

Уви рядко хората си даваме сметка, колко богати същества сме, нашите възможности са наистина невероятни, но ......

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни