Знаеш ли, преди доста години бях срещнал един много ревностен йога, който според неговото верую твърдеше, че не може да нарани човек при никакви обстоятелства - един от хората, които бяхме там го пита директно "добре де, ако сега нахлуя у вас, пребия децата ти и изнасиля жена ти, и това пред теб, това значи ли, че няма да ми направиш нищо", отговора беше "да, изобщо не бих ти посегнал", "дори шамарче" попита другия човек, " да дори шамарче" отговори йогата.

Наистина Индия може да се нарече страната на ненасилието - почти всички религии и духовни школи, силно се придържат към ненасилието, но това значи ли, че трябва да бъдеш идиот. Според както ги разбирам свещените книги, няма такова нещо.

Това, което мога да ти кажа аз, но първо да уточня, че не споделям възгледите на нито една християнска деноминация - казвам го, за да си имаш едно на ум.
Та - преди да се научиш да прощаваш, опитай да се научиш, да не обвиняваш, така нуждата от прощаване ще намалее драстично. После - прощаването не идва от "трябва", а идва от разбиране и осъзнаване, един лесен пример: имаш малко дете (примерно), всички малки деца правят една камара бели, когато твоето дете направи някаква пакост, ти не изпитваш нужда да му прощаваш, защото знаеш, че това ще е глупаво, ти не му прощаваш, защото първо не го обвиняваш, второ защото знаеш, че детето, като всяко дете е все още глупаче и трето, защото го обичаш, твоята обич е твоята прошка в случая. Ако прощаваш, защото така трябва, ще бъдеш имитатор, а да си имитатор, не е кой знае колко интелигентно и религиозно - ще лъжеш себе си (защото дълбоко вътре в теб, ще знаеш, че не си простил), ще лъжеш човека пред теб, ще лъжеш и Бог, и в крайна сметка една такава прошка няма никаква стойност, това ще е просто една формалност, една куртоазия, едно лицемерие.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни