|
Тема |
Re: Да даваме милостиня [re: Дeя] |
|
Автор |
Cardo (още по-непознат) |
|
Публикувано | 31.01.13 22:37 |
|
|
Ако колежката ти огладнее, друга песен ще запее. Гаранция.
Хората лесно се самозабравят. Парадоксът е, че самозабравянето винаги е резултат от самообсебване и прекалено себеугаждане.
Разход за две нови машинки едва ли ще те лиши от възможност да благотвориш въобще. Съвременни хора сме, не бива да живеем като неандерталци, нали?
Мисля, че правилният въпрос е друг. Къде е границата между разумното вложение и парвенюшкото изхвърляне, което наистина може да разглеждаме като подигравка с надеждата на бедните? Мобилните телефони днес са необходимост, да, но не и безумно скъпите, натъпкани с т.нар. "екстри" хайтеци, развявани от разни мутри и фукливи пубери като байраци на суетата.
Има още нещо. Спонсорирането на циганската мафия не е милостиня, а отбиване на номера. Фърлиш с'тинка на някой мургав нахалник, и готово, подкупил си съвестта си. Евтино, лесно, изгодно. Подобно лицемерие лишава много истински бедстващи хора от помощ.
Милостиня означава да подкрепиш някого, който наистина има нужда от помощ. Как да разберем кой е "наистина"? Ето, тук си проличава истинската съпричастност. Бог иска от нас съпричастност, а не цигански индулгенции. Правилно е казано, че милостинята трябва да се изпоти в ръката ти, преди да я дадеш.
Редактирано от Cardo на 01.02.13 00:53.
|
| |
|
|
|