КАКВО ОЗНАЧАВА да си "МИРЯНИН"


"Мирянин - член на Църквата, който не е духовно лице (клирик) и взема молитвено участие в извършването на богослужението. Миряните могат също да извършват всичките богослужения, посочени в часослова, и в случай на крайна нужда могат да извършват и тайнството Кръщение. " из"Православен речник


РОЛЯТА НА МИРЯНИТЕ
Мирянинът е не само човек, който живее в света (мир - на църковнославянски език). Мирянинът е изпратен от Христос в света, за да може всичко, до което се докосне, да се освети и да го направи светиня - било в отношението му към хората, или към цялата природа. Как благоговейно щяхме да се отнасяме към всичко, което ни заобикаля, ако гледахме на него, като създадено от Бог с любов, за да влезе в тайната на приобщеността с Него.
В този смисъл всеки вярващ християнин в Църквата се явява свещеник, т.е. човек, който освещава всяка твар, за да я приведе към Бога по думите на св. Максим Изповедник.




Какво означава "царствено свeщенство"

В Стария завет с елей са се помазвали свещениците и царете, призвани из средите на Израилския народ да застанат на прага между Божествения и човешкия свят, между единната и хармонична Божия воля и пъстрия, усложнен и противоречив човешки свят. За да може да стои на този праг, на човека му е било необходимо нещо повече от човешки възможности, необходима му е била Божествена дарба. В знак на това се извършвало помазването на свещениците и царете. А в Новия Завет ние всички сме свещеници и царе, всички сме облечени в царствено свещенство (1 Петр. 2:9) и нашето призвание, човешко и християнско, надминава онова, което човек може сам да постигне. Призвани сме да станем и да бъдем живи членове на Тялото Христово, храмове на земята, чисти и достойни за Светия Дух, причастници на Божествената природа.

Всичко това надминава нашите човешки способности и за постигането му е нужна Божията благодат и помощ, проявена в тайнствата.

В момента, в който човек приеме тайнството Кръщение, той се съединява с Христос. В това тайнство потопеният във водата на живота и смъртта излиза нов човек, който носи в себе си Христос и прави всичко като носител на Христа. Когато се извършва миропомазването, Св. Дух слиза върху човека и в него вече се явява Божествената благодат. Кръщението е своеобразно ръкоположение, защото така човек става част от Тялото Христово.



Защо именно "царствено свещенство"

Струва ми се, отговор на този въпрос можем да намерим у св. Василий Велики, който казва: "Всеки може да управлява и властва, но само истинският цар може да умре за своя народ..." Ето тази е ролята на всеки християнин - и мирянин, и свещеник - защото ако се наричаме народ Божий, това включва всички в Църквата - от новородения младенец до патриарха.

Като народ Божий ние всички се явяваме царствено свещенство, защото всички сме длъжни да бъдем готови да положим своя живот за всеки човек, който се намира в Църквата и дори за тези, които са извън Църквата.

Мога да дам пример: Преди години срещнах в Русия един монах, свещеник, който беше живял 26 години в концентрационен лагер. Той седеше пред мен на койката със сияещи, светещи очи и ми каза следното:

"Разбирате ли, Владико, как Бог е бил добър към мен! Той избра мен, неопитния свещеник, изпрати ме пет години в единична килия в затвора, а след това двадесет и шест години в лагера, за да бъда свещеник там, където имаше най-голяма нужда и където свободен свещеник не се допускаше."

От целия дългогодишен ужас този монах беше изнесъл единствено своята чиста благодарност към Бога за това, че го е изпратил да принася светлина там, където е била тъма, надежда - там, където е нямало надежда, любов - каква велика любов е трябвало да прояви там, където любовта е била заличена от ужаса, страха и страданието.

Пределно проявление на царственото свещенство е Господ Иисус Христос, първият Мирянин. Той, буквално погледнато, не е от свещенически род, Той не е свещеник. Той е Мирянин, първият член на царственото свещенство. Но едновременно с това Той е Първосвещеник и Цар на всяка твар.

Ето към какво ние трябва да се стремим и да се възвръщаме.

Ако се вгледаме в историята на Църквата - кои са били светците? Светци са били не само епископите и не само членовете на духовенството. Някои светци са били със сан, а други - не, но голяма част от тях са били просто миряни и са достигнали такива духовни висини и святост, че от тях се леела таворска светлина."


Царственото свещенство на миряните
Размисли на Митрополит Антоний Сурожски за ролята на миряните и свещениците в Църквата