и един човек са по-примитивни, толкова повече нямат трезва представа и скрупули по отношение на законността изобщо и за тежестта на наказанията . Примитивният човек от тълпата, когато разсъждава и се произнася по правни въпроси се ръководи почти единствено от непосредствения си личен интерес и настроение. Поради тази причина, ако трябва да съдят него или негов роднина или приятел, има много "принципно" становище, че присъдата трябва да е минимална или да няма такава. Ако съдят хора, с които няма роднински или приятелски отношения, човекът от тълпата нереалистично и ожесточено иска максимална присъда, без да се интересува от никакви общовалидни и целесъобразни добри човешки и обществени правила и практики. Това е така, защото примитивният човек е с детски тип самосъзнание и познание на света и тъне в невежество. Липсва зрелият и алтруистичен поглед и преценка, които задължително съдържан някаква степен (т.е. обикновено не изцяло) на липса на страстност, на липса на лично безпринципно-користно пристрастие ( то, при по-свестните хора е лимитирано и контролирано от закона). Изглежда, един от основните начини, чрез който примитивните хора бягат от съвестта си е това, да се интегрират в тълпата, където отговорността им автоматично се размива и имат възможност да получат просташкото си удоволетворение от свръхстрогото (евентуално) наказание на не-приятели и не-роднини без да чувстват угризения (от евентуална несправедливост). Вероятно религиозността - с нейната близост до психотичните феномени и по-точно в случаите, когато се касае за по-скоро или явно болна религиозност, е значима територия и почва, която е особено податлива към избуявяне на феномени на личен и обществен примитивизъм и произтичащи от него извращения.

Редактирано от _maycal на 18.08.12 17:41.