|
"И възкръсна в третия ден, според Писанията"
Източник:
Евангелията са исторически и богословски свидетелства. Тяхното богословие не може да бъде отделено от историческите събития, които те описват. Но преди да започнем да дирим сведения и податки относно това, къде и как изразът „на третия ден" е използван и какво е значението му в Свещ. Писание, не бива да се забравя, че събитието в Новия Завет, което станало „на третия ден", има връзка с историята.
Многото събития от Страстната седмица имат конкретна историческа основа. Този „трети ден" се явява в най-ранните евангелски текстове не за да отбележи „временното пребиваване" на Иисус Христос в гроба или за да посочи, че душата остава в тялото в продължение на три дни след смъртта, а защото на третия ден гробът бил намерен празен. Обвинението на юдейските началници, че учениците на Иисус Христос откраднали тялото Му, предполага, че събитията в действителност станали в последователността, дадена в Новия Завет. Никой съвременник на тези събития не твърдял противното - че тялото било все още в гроба и че всъщност нищо не станало „на третия ден".
[1Кор. 15:3] Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията,
[15:4] че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията*
Да, още в старозаветните пророчества е засвидетелствано за светлото Христово Възкресение на Третия Ден.
Изразите „на третия ден" и „подир три дни" се срещат често в Стария Завет. Първият и вероятно най-близък стих, който идва наум е от книга на св. пророк Осия, глава 6, стих 2: „Ще ни оживи в два дни, в третия ден ще ни издигне, и ние ще живеем пред лицето Му". Въпреки че това място никога не е цитирано в новозаветните книги, то е повлияло на много равински писатели, които вярвали, че възкресението на мъртвите ще последва края на света и че това ще стане на третия ден. Предполага се, че Иисус Христос имал предвид същия стих от книгата на пророк Осия в три пророчества за Своите страдания (Марк. 8:31; 9-31; 10:33-34). В този стих св. пророк Осия говори за възстановяването на Израил; Иисус Христос посочва, че идването на новия Божи народ ще изникне от Неговата смърт и възкресение (Йоан. 12:20).
Изразът „на третия ден" се намира също така в разказа за жертвопринасянето на Исаак (Бит. 22 гл.). Бог предвидил заместител на жертва „на третия ден" (22:4), след като заповядал на Авраам да принесе в жертва своя син. Това е денят на избавлението, на освобождението на Исаак. Изразът „три дни" се среща и в книгата Иисус Навин: „След три дни", когато Иисус и народът му достигнали р. Йордан, „тръгнаха надзорниците по стана и дадоха на народа заповед, думайки: кога видите ковчега на завета на Господа, вашия Бог, и свещениците (ни) левити да го носят, потеглете и вие от мястото си и вървете подире им" (3:2-3). И на този ден народът на Израил пресякъл реката и влязъл в Обетованата земя. Други свидетелства за три дни се намират също в Иона 1:17 (2, 1, по масоретския текст) и 4 Цар. 20:5.
И така, събитието с откриването на празния гроб подтикнало учениците на Иисус Христос да се вгледат внимателно в Писанията, да открият в тях светлината на възкресението и да разберат, както казва св. Йоан Златоуст, че „тези неща били сторени не без определена цел". Съществува вътрешна връзка между събитията в двата Завета, тъй като те се отнасят към Божия план за спасение на всички човеци.
Определените за четене текстове от Стария Завет на Велика събота илюстрират тази вътрешна връзка. Има петнайсет такива четива, първото от които е взето от разказа за творението в началото на книга Битие. Нека разгледаме този разказ във връзка с нашите разсъждения за произхода на преданието относно „третия ден".
Преди всичко трябва да се отбележи, че на Велика събота се чете само частта, разглеждаща първите три дни на творението (Бит. 1:1-13). Четивото знаменателно спира на третия ден, на който Бог заповядва земята да даде своите плодове - първите плодове на новото творение. И на този ден земята отговорила на Божията наредба, като „произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро - ден трети" (1:12-13). Както и в другите четива за Велика събота тук имаме ясно указание за това, как Църквата тълкува Писанието в светлината на възкресението.
Историческият факт с откриването на празния гроб повлиял в избора на текстове от Стария Завет, които се четат на службата, възпоменаваща победата на Иисус Христос над смъртта. Както семето, даващо плод на третия ден, тялото Христово, това единствено по рода си семе, умира, за да принесе много плод (Йоан. 12:24). Както отбелязва св. ап. Павел „Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък" (1 Кор. 15:20). Съзидателната сила на Бога била проявена на третия ден от творението, а с възкресението на Иисус Христос на третия ден започнало новото творение. Това именно значение на Бит. 1:1-13 е подчертано от Църквата.
Също така някои старозаветни четива, четени на Велика събота, напомнят на вярващите, че Иисус Христос изобразява истинския Израил, че възкресението е истинско освобождение и че чрез смъртта и възкресението на Иисус Христос ние влизаме в „обетованата земя" на небесното царство.
Църквата се позовава на Свещ. Писание, за да посочи единството между Стария и Новия Завет, да възвести възкресението и да укрепи нашето разбиране за него. Св. Йоан Златоуст пише, че фактът на смъртта на Иисус Христос бил известен на всички, но че „Той пострадал за греховете на света" останало неразбрано. Следователно, било необходимо „свидетелството на Писанията". Празният гроб бил видян от свидетели, но било необходимо свидетелството на Писанията, за да се подкрепи фактът на възкресението на Самия Христос, което нямало свидетели от човеците.
Празният гроб като исторически факт сам по себе си е обект на различни тълкувания, но неговото значение и важност могат да бъдат разкрити само в неговия по-широк контекст. Празният гроб е символ на възкресението и свидетелство за въплъщението. Той указва на възкресението и в същото време потвърждава, че тялото на въплътилия се Син Божи, макар и смъртно, не било подложено на тление, а претърпяло преобразяване и прославяне ("защото Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление" - Пс. 15:10 виж и Исаиа, 53:11-12)
Камъкът, отвален от гроба, показва, че Иисус Христос вече не е отделен от живите, а ангелът, седящ на този камък пред празния гроб, е символ на победата на живота над смъртта.
Учениците и апостолите, на които възкръсналият Иисус Христос се явил и които Го познали, свидетелствали за Неговото възкресение чрез своя живот и смърт - те станали живо потвърждение на възкресението на Иисус Христос.
* [1:19] Освен това имаме по-достоверно нещо - пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви,
[1:20] като знаете първом това, че никое пророчество на Писанието не е собствено (на пророка) тълкувание на Божията воля.
[1:21] Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци.
. . .
Редактирано от Eжko Бeжko на 13.08.12 10:28.
|
"Освен това имаме по-достоверно нещо. . . :" [re: *abi*]
