|
И мен не ме интересуват проявите на човешки политики и страсти като разкола. Интересуват ме хората, като личности и възможност да ми предадат опит, да споделят истина, да получа мъдрост или изобличение, ... да създам полезни контакти. Клубовете не са Централи, в които се вземат решения "За!" или "Против!". Те са място за среща и свободно споделяне на мнения от хора с еднакви или близки интереси.
И понеже рана от миналото все още тлее в Cardo, то ще си позволя да копирам тук моя тема, която написах преди около година в "сатрапския" форум, като индиректна молба за преосмисляне на приоритетите в тамошните взаимоотношения.
Моля модераторите, ако счетат тази публикация за неподходяща, да я изтрият!
И така:
Мат.22:34-40
34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".
38 Това е голямата и първа заповед.
39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".
40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
Какво означава:Да обичаме ближния както себе си?
Не можем да не обичаме семейството си, църквата си, града и нацията си и да искаме Бог да ни употребява! А любовта към всеки друг минава през любовта към теб самия, или: "Да обичаш ближния както себе си.." Това са думите на Иисус към нас. Начинът, по който гледаме към самите себе си е изключително важен за взаимоотношенията, които имаме в семейството, приятелите, църквата или работното място. Много хора нямат положителен поглед за самите себе си и това се отразява на взаимоотношенията им с другите. Други от нас, пък си даваме вид, че сме много силни само и само да не бъдем уязвими пред другите. Но отвътре сме толкова крехки и чупливи. Имащи нужда някой да ни приеме и повярва в нас такива каквито сме.
Най-важното е да помним, че стойността за нас самите расте от думите (или Словото) на Бога за нас, а не от мнението на хората. Така можеш да приемаш по лесно своите грешки и грешките на другите към теб. Има толкова много хора, които след определена ситуация казват: "Това никога не съм го очаквал от него”. И вчера, докато пишехме в заключената вече тема на ел_ем „Не мога да се оженя” подобни упреци дойдоха и към мен на ЛС. :eh:
Ако трябва да бъдем реалисти, то истината е, че всички изглеждат/ме „нормални” и „симпатични” докато не ги/се опознаем. И когато се получат различия във възгледи, предпочитания, нагласи или очаквания, се случват ситуации, като тази, в която и аз попаднах-"приятелският огън".
Нека не поставяме изисквания към другите, които ние самите не можем да изпълним. Защото това е фарисейски квас. Като цяло, ние хората сме толкова променливи или потайни. И затова, дори ние самите не можем да дадем гаранции за себе си. Не е ли вярно? Ако има нещо добро в нас то е от Духа на Бога. Ако има нещо добро, което виждаме в нашия брат или сестра то е от Духа на Бога. Затова е важно нашето взаимоотношение с Отец и с хората около нас да стартира, да започва от убеждението за одобрението на Отец към нас самите. Одобрение, което не идва поради наши заслуги, но поради Неговата любов, благодат и милост. Изборът на Бога почива върху нас- приелите Го в живота си и станали Негови деца, чрез вяра!
Иисус казва: "Не вие избрахте Мене, но Аз избрах вас и ви определих да излезете и да давате плод и плода ви да бъде траен." Йоан 15:16-17
Иисус казва, че не ние, но че Той ни е избрал. А това се нарича суверенен избор! И поради това, че Неговия избор е върху нас ние сме плодоносни. Бог благославя Неговия образ вътре в теб! Има частица от Бог във всеки един от нас. Защото ние сме създадени по Негов образ и подобие. Бог иска да носим плод от Него, който е вътре в нас. Не поради самите нас, но поради Него! Това е много важно откровение носещо изцеление в нашата душа и утеха в нашия дух. И тогава, ако презираме себе си ние презираме избора на Бог за нас! Или презирайки себе си ние презираме образа на Бога вътре в нас!
Да поговорим малко и за приятелството.
Иисус казва: "Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си. Вие сте ми приятели..." Йоан 15:13-14
За да развием качествени приятелства на хоризонтално ниво, с хората до нас, ние трябва да развием първо приятелство с Христос! Приятелството с Бога тръгва в момента, в който разбереш, че цялото Му благоволение е върху теб заради Неговия Син Иисус Христос! Изборът за приятелство към учениците отново дойде от Иисус към тях. Приятелството на Исус към нас не стартира чрез заслуги, но чрез избор на благоволение. Вече, в по-късен етап се появяват и изискванията. За съжаление (това може да се проследи и тук, във форума) някои хора имат твърде много изисквания в началото към другите, затова никога не намират приятели.
Първата крачка към едно истинско приятелство е да можеш да оцениш отсрещния. Какво да оценим в него? Ползата, която ще имаме от това приятелство, ли! Възможностите да контролираме другия ли,..... или какво... ?
Истинското е да оцениш Христос в него! Същия Христос, който е в теб е и в него! За много от нас е по-лесно да развиваме приятелства с хора извън църквата. Тогава, по-горните „критерии” за оценка влизат в сила. Няма да коментирам защо това е така. Всички го знаем. Но, в случая е по-важно да знаем и помним, че с приятели от света не можем да "гоним" Божествени цели. Просто, няма как да стане! Защото целите на Царството се постигат с хора, които вярват в един Бог, имат една вяра, кръстени са в едно кръщение и са на един дух! Затова, когато хората които са в църквите разберат, че основата на тяхното приятелство е преди всичко целите на Царството, а не лична полза и изгода, приятелствата в църквите ще намерят своя истински смисъл. Това донякъде важи и за взаимоотношенията ни във форума.
Иисус никога не каза на фарисеите (визирам религиозните хора): „Вие сте Ми приятели”. Не каза и на хората, които му бяха симпатични, но не вярваха в Него: „Вие сте Ми приятели”. Това Той каза единствено и само на учениците:” Вие сте Ми приятели!”
Докато не започнем да обичаме себе си и не започнем да виждаме Иисус Христос в другите, нашия живот ще бъде пълен с разочарования и несбъднати очаквания.
P.S.- Не споменавам името на форума, за да не му правя реклама или анти-реклама.
Редактирано от anb на 12.08.12 13:58.
|
Re: Новомъчениците ни изобличават [re: Дeя]
