Респектиран съм, православен скот. Телепатично определихте границите на познанията ми. Сигурно няма да се изненадате, ако призная, че също така не всичко знам за аятоллах Хомейни или Мойсей-Давид. Което, странна работа, не ме прави благосклонен към рекламите на ислям и инцест. Сигурно е от жегите.

Колкото до "върховния съдия", съхранил съм си цитатник от обвинителни изстъпления на високоуважаемия ваш прокимен. В сравнение с него съм кръгла нула. Френдът ви не играе на дребно. Без да му мигне окото праща по дяволите цели поместни Църкви. Пътьом отстрелва разните му там епископчета като капачки на стрелбище, ей така, за да не скучае. Това обаче не нарушава форумния ви рахат, не провокира "клубни разпри". Симптоматично, тъжно и позорно. И лицемерно.

Имало е време, когато християните са предпочитали смърт пред съдружието с разколи, ереси, секти и войнстващите им знаменосци. Някак немислима ми е ситуация, в която Св. Кирил Александрийски дружески поощрява проповедническите усилия на “високоуважаемия” Несторий (един от най-сръчните оратори за времето си, междувпрочем), или св. Киприян Картагенски си пие виртуалната ракия с френдове разколници, щото, видиш ли, са много готини хора.
Но това е било едно време. Ония непросветени от богинята на Разума религиозни мракобесници не струват, нали, в сравнение с чедата на постмодерна, които разбират от компютри, толерантност, психоанализа и академично богословие.
Стандартите тук са други. Вместо да шамароса “високоуважаемия” Арий, един истински форумен “св.” Николай следва приятелски да го покани за серия сказки из форумите на Ликия. “Абе аз му казах, нали, че не е прав. Какво повече искате? Нека се чувства човека тук у дома си.”

Наистина, самият прокимен не е от значение. Метежна душа, понякога ми е симпатичен, изрядко дори проявява стил, от този, “маниерно-интелектуалния”, което ме кефи. Той просто е кукичката, която изтегля на показ някои общи закономерности, разголва “помислите на много сърца”, дето се вика.

Чужд съм на масономанската истерия, но разходките из виртуалните общества винаги някак ме подсещат за масонството. Пред лицето на форумната надрелигиозна солидарност самият Джеймс Андерсън би се почувствал реакционер и “лакей на попщината”. Първо и безусловно задължение на виртуалните Братя е да поставят членството си в “клуба” над “религиозните си пристрастия”, нали така? Над Църквата. Над Бога. Да живее световният мир, Приятели!


"Каквато и да е религията или формата на култа на един човек, той не се изключва от Ордена /......./. Зидарите се съединяват чрез солидните и приятелски връзки на Братската любов, с добродетелни хора от всякаква вяра. /...../ Така Зидарството е център на единение на хора добри и искрени, и щастливо средство за основаване на приятелство между тия, които другояче биха останали завинаги далеч един от друг."
Из конституцията на свободните зидари, Д. Андерсън, 1723г.

Редактирано от Cardo на 11.08.12 16:17.