Казусът не е прост. Къде е границата между следването на семейните религиозни традиции (в различните семейства различни) и свободната воля на детето? Или няма такава? Да, ама то е човек и има такава.

Защо да трябва когато стане тинейджър да се надсмива на родителите си и тяхната религия? Което в поне 2/3 от случаите с религиозни родители се получава.

Нима детето не може да бъде вазпитано правилно, да му бъдат дадени ценности без религия? Може естествено и точно така трябва да бъде.

Живеем в свят, който се различава от Средновековието, когато в каквато религиозна среда се родиш си принуден да оставаш в нея.

Според мен на децата и юношите трябва постепенно да се дават ОБЕКТИВНИ сведения за широк кръг религии, като се дават сведения за историческата роля на тези религии (без да се спестява нищо!), пък когато юношата съзрее достатъчно, прим. около пълнолетието си, сам да решава в какво да вярва или да не вярва.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!