Знаете ли кой е Шейтаноглу*?
Това е най-видния и знаменит константинополски архонт през втората половина на ХVІ век - Михаил Кантакузин. Този, пред когото са треперили патриарси и митрополити - дължащи сановете си и епархиите си на него, този, с когото се е съобразявал дори вездесъщия велик везир на трима султани - Соколлу Мехмед Паша. Само две десетилетия след екзекуцията на великия архонт Шейтаноглу, християнската върхушка на Константинопол се премества в квартала Фенер (Фанар) - откъдето иде и познатото ни - фанариоти. Но фанариотите не са само и познатите ни и понякога непознатите ни гръцки владици. Фанариотите са на първо място могъщите търговски и финансови магнати - архонти (сега им викаме олигарси, а от скоро и архонти), които в съвършена "симфония" с Дивана на Н.В.Султана, за по-малко от 150 години са произвели повече от 100 патриарси и няколко десетки хиляди митрополити, и което производство е съпроводено с немислим и неизчислим поток от кръв и злато. Това са тези, които са смъквали безмилостно по десет кожи от гърбовете на православните си крепостни роби, в разоряваните от тях Влашко и Молдова. Това и познатите ни провинциални князе и архонти Мицура, Гюмушгердан, Цукалас и техния слуга Хрисант Пловдивски, за които българският език е цигански и обида за "свещения език на Василия и Златоуста".
Сега е друг век, но историята е същата и архонтите са си същите. Дано Бог ни смири и не позволи да стане така, както е станало и преди, когато справедливото възмущение срещу симонията, жестокостта към "простия български лаос" и раболепието към "високоблагородните архонти, говорещи свещения език на Василия и Златоуста", е прераснало в изпълнена с ожесточеност, безмилостност, безкомпромисност война, довела точно доникъде. В такива войни победители няма.

А и съдбата на д-р Франкенщайн е толкова тъжна, че би следвало да е поука, за тези, които раждат чудовища. Независимо от мотивите им.

* син на дявола