И тъй, Спасителят така неизменно и по всякакъв начин присъства у живеещите в Него, че осигурява всяко средство и е всичко за тях, като не позволява да гледат за нещо друго от всичко онова, нито да търсят нещо различно, защото за светиите няма нищо, от което да се нуждаят и което Той Сам да не е за тях: Той ражда, възпитава и храни, Той е светлина и въздух. Той им прави око със Самия Себе Си, дава им светлина пак със Самия Себе Си и им предлага Себе Си да Го гледат. Той е Който храни и е храна, защото Сам е Този, Който предлага хляба на живота, Сам е и Това, което предлага. Той е животът за живеещите, благоуханието за дишащите, облеклото за искащите да се облекат. Сам Той е действително Този, с Когото можем да вървим. Той е пътят, но също така завършек и край на пътя. Ние сме членовете, Той е главата. Трябва да се борим? Бори се заедно с нас. Прославяме се? Става арбитър. Побеждаваме? Веднага става победен венец.

И така, Той отвсякъде обръща всичко към Себе Си и не позволява никому да насочи ума си към нещо друго или да се породи любов към което и да било от съществуващите неща. Ако нашите стремления са се насочили натам, Той ги възпира и успокоява. Ако се обърнат насам, отново е насреща. Ако се отклоним от пътя, Той обгръща и този, другия път, за да ръководи онези, които вървят по него. Възляза ли на небето – Ти си там, казва, сляза ли в преизподнята – и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море – и там Твоята десница ще ме удържи (Пс. 138: 8-10). Като че с цената на принуда и в състояние на някаква чудна и човеколюбива тирания [ἀνάγκῃ τινὶ θαυμαστῇ καὶ φιλανθρώπῳ τυραννίδι] Той тегли само към Себе Си и само със Самия Себе Си оковава. Смятам, че това е същата принуда, с която е събрал в Своя дом онези, които е извикал на пиршеството, казвайки на роба: накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми [Ἀνάγκασον εἰσελθεῖν, ὅπως γεμισθῇ ὁ οἶκός μου] (Лука 14: 23).
св.Николай Кавасила

Преди време,

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите