Защо журналистите не работят така ревностно и да защитават свещенослужителите, показвайки хубавите им дела. Но не, трябва задължително, когато се хвали някой, да има протиповоставяне: видите ли, дядо Атанас, макар, че е на 92 години, може да върви всеки ден по 10-на километра, а дядо Кирил трябва да изминава 1000-та км. до София на осле, а "само" 200 километровата Варненска епархия може да си я обикаля "ту сто петдесет и пеш" - така де, млад е още, да взема пример от стареца.
Критиките бих ги приел, ако са градивни. Но в основата си те нямат тази цел - целта е да се похули свещенството, независимо на каква цена. Случаят с линкълнае показателен. Свидетел съм как човек, без да знае подробности, давайки дядо Кирил по телевизията, каза: "всичките са един дол дренки". Затова правилно казва Ралчевски:
" . . . истинската злоупотреба бяха именно тези репортажи, които пресилиха фактите и посяха отрова в душите на хората. Тяхната цел, макар и да не ми се иска да я приема напълно, излиза, че беше да се озлобим към свещеничеството. „Видите ли, това е направо кощунствено“, сякаш казаха авторите на „разследванията“. А в душите на зрителите отекна ехото: „Така е, май вече на никой не може да се вярва.“ “
|