Не знам доколко е неуважително, но ще се опитам на обяснявам на "ти"...

Виж, ти не беше при един стар диалог, в който аз предложих съответна дефиниция за понятието време, за да се разбираме и да говорим за едно и също нещо. Тя е много обща и добре изчистена - времето е система от отношения на подредба на събитията.

С риск да се повторя, идеята ми беше следната. От тук нататък е въпросът какво е събитие - дали е някакво случване само с материални обекти, или е случване (промяна в най-общ смисъл) по принцип. Фамулус даде препратка към една руска (май православна) енциклопедия, в която се застъпваше същото определение за времето с допълнителното (съвсем изкуствено!) ограничение, че събитията са промени само с материалните обекти. С което се опитваха да обосноват че времето се брои само от началото на Творението, а преди това няма време.

НО, забележи, няма нито едно смислено основание да считаме че промените (демек събитията) свързани с дейността на Бог преди Началото на Творението са с нещо по-различни от събитията с материалните обекти, освен по субекта на действието (което си е проблем на субекта, материален или не, не на събитието като характерна точка във времето, подлежаща на подредба с други такива). Самата възможност да кажем: "преди Началото на Творението" по никакъв начин не противоречи на съществуване на време тогава. Ето, и ти стигна до момент преди Началото - създаването на идеята. Поражданетпо на Божия син, което също е станало преди Началото на Творението е друг гвоздей в оста на времето, друг момент. Ако имахме повече информация, можеше и да осъществим подредба - кое преди кое е, пораждането на Божия син или възникването на идеята за Творението. Но това че нямаме тази информация с нищо не ни пречи да говорим за време и преди Началото на Творението.

Под възникване на идеята за Творението нямам пред вид някакво нейно самостоятелно съществуване. Разбира се че тя е дело на Твореца, но е логично да се предположи че цялата вечност преди това Бог си е имал други неща за вършене, и я е развил в пълният и блясък на някакъв етап (ето, пак време :). Този етап (момент) условно наричам момент на зараждане на идеята, за да бъдем съвсем прецизни в терминологията. Ти самата заемаш същата позиция - идеята се оформя в пълнота като процес, с характерни времеви части. Разбира се, има и други варианти, например тая идея да я е имало винаги (т.е. да няма разделителен момент в който да е създадена). Но тогава има друг разделителен момент, в който Бог решава да я претвори (след като я е носил цяла вечност), но още не е създал творението. Когато и да е това, това е разделителен момент, събитие - времето преди него, и времето след него. Преди и след в случая са отношението на подредба на това събитие с други такива, по дефиницията най-горе.

Дори да приемем че в Библията е описано началото на всичко, това с нищо не променя казаното до тук. И за него имаме идея, която е възникнала ПРЕДИ това сътворение, тя е събитие преди началото на всичко (а следователно, началото на всичко не е начало на всичко след като има неща и преди него!). Нещо повече, Творецът Е и преди всичките тези начала, Той Е винаги, следователно оста на времето може да бъде опъната до безкрайност в миналото - времето го има винаги, то е неотлъчно от Твореца, то е продукт на творенето. А Бог не престава да твори, Той Е чрез творенето.

И тук възниква въпросът - какво означава че творецът е извън времето, след като всяко негово действие, всяка мисъл и идея дори бележи събитие на оста на времето? Няма как той да върши нещо без да създава промени (вършенето винаги създава промени, видими или невидими, по дефиниция), т.е. събития. Следователно "извън времето" може да се тълкува по един единствен начин - че Бог не се променя с времето, че той е вечен. Е, сега мисля че вече си имаш идея? :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите