|
Значи, да ти кажа има неща, за които не си струва да се спори Гери. Научаваш си го за самия себе си и ако Х или У не искат да го възприемат, то...
Тази тематика не засяга разни чудеса, Гери.
Разказът за Сътворението е с много, много по-древен произход от репликата "екс нихило". Записан е в период когато юдеите вече имат писменост, но почива на Устното предание, което не ни дава точна представа кога е възприет от юдеите. Има няколко редакции, но те също са от поне 300 години преди "екс нихило".
Относно правдоподобността? Примерно:
В дребни детайли самият преразказ се променя смислово при преводите. Например на иврит е употребено "небесно пространство", но самата дума пространство е с корен от неподвижен, неизменяем, което в гръцкия минава в "стереома - задържане, крепене, стабилно", като вероятно се има предвид, че небето е "в състояние да задържи". Небесните тела не падат и небесното пространство е в състояние да ги закрепи.
(Не става въпрос за никакви дупки от които вали дъжд...).
В другите езици "небе" е сродна дума на "камък" ---> "неподвижност".
.
Това, което извеждаме от лингвистичната страна на описанието е, че древните са приемали небесния простор като "неподвижен" и "стабилен".
До тук има правдоподобност. Наблюденията са в правилна посока по своето естество, колкото и елементарни да ни се струват днес. А това, че природните закони не са им били изяснени в дълбочина не се отразява по никакъв начин на библейската фабула в последствие. Тя има съвсем друга цел.
"Екс нихило" е от далеч по късен период и не означава, че юдеите в древността са приемали, че "началото" е "от нищо". "Екс нихило" е въведен чрез развиващата се философия от този преиод и е гърцка заемка. Репликата е записана относно периода на юдейско-римските войни. Една майка възхвалява силата на Бог, давайки кураж на сина си.
The first sentence of the Greek version of Genesis in the Septuagint starts with the words: ..................translatable as "the primary cause caused to be". A verse of 2 Maccabees (a book written in Koine Greek in the same sphere of Hellenised Judaism of Alexandria, but predating Philo by about a century) expresses a similar idea:
"I beseech thee, my son, look upon the heaven and the earth, and all that is therein, and consider that God made them of things that were not; and so was mankind made likewise." (2 Maccabees 7:28, KJV)
Theologians from the 2nd century seized upon this idea[4] and developed it into the idea of creation ex nihilo by God. Church Fathers opposed a literal reading of Genesis and notions appearing in pre-Christian creation myths and in Gnosticism—notions of creation by a demiurge out of a primordial state of matter (known in religious studies as chaos after the Greek term used by Hesiod in his Theogony).[5] Jewish thinkers took up the idea,[6] which became important to Judaism, to ongoing strands in the Christian tradition, and—as a corollary—to Islam.
In theology, the common phrase creatio ex nihilo ("creation out of nothing"), contrasts with creatio ex materia (creation out of some pre-existent, eternal matter) and with creatio ex deo (creation out of the being of God).
Това е отражение на представи за света и наблюдения, които търсят своите отговори във времето.
Едни по-детайлен поглед и в Агадическите легенди, ни показва, че в Битие не е заложено ex nihilo. Защото в тях се описва "преди", а "преди" има база за Творение "от нещо". Има Бог, има Тора, има идея има предходност... За това юдаизмът тълкува Сътворението в името на създаването на свят за човека, от момента "В начало Бог създаде небето и земята" без да влиза в подробностите за "преди". Това винаги е правело юдаизмът отворен за науката, защото няма мисловна спънка за приемане на нови идеи.
Ежко вярва в една "теория", която е дори Библески спорна, предвид записа и обсъждането на "екс нихило" в ранните векове. Ти си подведен в спора спрямо самата структура на Битие (чрез вярванията на Ежко), защото без да си информиран в детайли вече си приел, че тя е базирана на creatio ex nihilo.
Вменихте на Битие "от нищо", а там такова нещо...няма. Ти го напиваш по логика, но най-силният коз в такъв спор е самата текстова хорнология и проследяването на развитието на рел. мисъл в чисто технически план.
Редактирано от *abi* на 06.08.11 11:08.
|
Re: "зове несъществуващото като съществуващо" [re: geri®]
Re: "зове несъществуващото като съществуващо"