|
Всъщност съм тръгнал след Христос, за да оправи проблема с греховността в мен.
Не съм поставял никакви изисквания към Бога.
Значи си имаш свой мотив. Всеки има мотив.
Иначе не виждам какви допълнителни изисквания можем де поставим ние пред такова голямо обещание - Вечен Живот. То наистина няма на къде повече, а и веднъж си мислех дали е възможно да има нещо по-така от това, но да си призная не измислих.
Поне мен Заветът и "правилата на играта" ме устройват:
1 Йоан 5:3
защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.
И ще ти споделя нещо, което наскоро ми се въртеше. Не съм го дообработила още, така че на прима виста:
Мислех си какво би представлявал Страшния съд? Според мен когато бъдат разглеждани делата ни ще ни се покаже и как точно е трябвало да постъпваме. Защото съм убедена, че за някои неща ние си вярваме, че сме постъпили правилно, според Писанието, но със сигурност не сме. Понеже Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.
Интересното е, че когато в извън библейската литература се описва Онзи свят, той е разделен на седем части, като всяка част е преходна и позволява дори след смъртта да продължиш напред. Най-праведните веднага получават дял до Трона на Славата му, а на другите предстои предното придвижване. Това ми се струва логично. Не бих се наредила в никой случай до най-добрите хора. Направо си признавам, че не го заслужавам, но пак май не съм за ада (дано не падна по Пътя си).
Точно поради тази опция за "втори шанс" смятам, че ще ни се покажат грешките, зада имаме възможност за разкаяние, там където несправедливо сме оценили делата и помислите си.
Нещо такова ми се мъти, обаче не съм го обработила и сравнила с Писанието. Това ти го пиша па повод на убеденостите, с които живеем в момента като тази например:
Не съжалявам за хилядите часове прекарани в молитва и размишление върху Писанията. Не съжалявам за вложените средства и пропуснатите ползи. Не съжалявам за неизброимите скърби, които ти причиняват тези около теб в неразбирането си, както братята, така и невярващите.
Примерно за последното не съм убедена, че тези скърби са били оценени по достойнство. Може пък да грешим в тези си разбирания и начина, за да доведем ситуациите да скърби. Защото аз прекарвайки толкова часове в тези си занимания съм пренебрегвала близките си, а може би ненавреме и несправедливо и може би Бог не е искал да постъпя така.
Мисля, че ме разбираш Жабчо. Струва си да го обсъдим това някой път.
Защото докато ние се чувстваме ВИП персони, важи и за мен, може пък с поведението си да караме обичаните хора да не се чувстват ВИП, дори напротив и нарушаваме:
1 Йоан 4:7
Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога.
Такива ми ти работи, въпреки че като цяло не мисля много за края.
|
Re: Безкористна вяра - продължение [re: oldfrog]
