|
Стефчо даде един хубав ще си позволя да го доразвия.
Да си представим как една любяща майка обещава на малкия си син, че през лятото ще отидат на море. Обаче - оказва се така, че не са им останали достатъчно пари, за да изпълни обещанието. Останала е без работа, да вземе пари назаем - не може, рисковано е. Е, синът ще спре ли да обича майка си ?
И ако след много години, вече остарялата му майчица легне на легло, и практически не може да помогне с нищо на сина си, той ще спре ли да я обича, да я обгрижва, ако дотогава е имал истинска, безкористна любов.
Аз съм благодарен Богу дори само затова че ме е сътворил, че ме е превел в битие, и то не какво да е битие, а венецът на Божието творение, наречено човек. Аз не съм Му дал нищо, отнапред, та Той да ми е длъжник за да ме има, за да съм.
Ще стигна по-далеч. Знае се, че и бесовете имат вяра в Бога. Е, и какво очакват те ? Даже онези човеци, които ще направят безумният избор да последват бесовете в Ада, да преживяват Ада във вечността в едно с тях, даже и те ще вярват в Бога безкористно, понеже ще се отказват във вечността безвъзвратно от благодатта Божия при все, че Тя изпълва всичко. Затова именно и Съда ще е страшен, понеже човек сам ще осъди себе си. Което съвсем не означава, че Бащата не обича децата Си – съвсем не. Работата е там, че тези, които са Го намразили, не ще и очакват нищо от Него. Това, разбира се не означава, че ще пожелаят да се "нихилират", да изчезнат "яко дим" - напротив, ще предпочетат завистливо да скърцат със зъби поради ония техни братя и сестри, които са пожелали да бъдат в едно с Любовта (поради истинното обещание на Самата Любов - затова и очакваме живот в бъдещи век именно поради истинтото Божие обещание, както майката истинно обещава на сина си, при все, че е немощна да изпълнява обещанията си. За разлика от Господ Вседържител). Този извратен избор на самоотреклите се, ако щете го наречете и мазохизъм.
Онези пък, които са били удостоени да любят, просто обичат, и се радват на всичко, и благодарят Богу за всичко, изповядвайки от сърце: - да бъде Твоята Воля, Господи, а не моята. Ти, премного ми даваш, и то незаслужено, а аз нищо не мога да ти дам, освен собствените си грехове, плод на падналото ми естество. Защо, тогава, ми даваш толкова много, Господи, след като не заслужавам нищо, освен наказание. Очевидно, поради Твоята Милост, поради Твоята Любов. А щом даром даваш, позволи ми и аз да се удостоя да получа от Даровете Ти, сега и вовеки. И това, че приемам Даровете Ти и Самия Теб, е по моя воля, която желае да Те възлюбва, но не както аз искам, а както Ти, Господи.
Слава Богу за всичко. Амин.
Редактирано от Eжko_ на 18.02.11 09:31.
|
Стефчо даде един твърде удачен пример [re: geri®]
(бодли_дрешко)
