Ровичкайки се из архивите си, открих един текст от унищожения ми блог по въпроса за

ЦЪРКОВНОТО НОВОЛЕТИЕ

На 1/14 септември църковните богослужебни текстове ни призовават отново да встъпим в новия годишен кръг на свещените възпоминания.
От този ден на църковното новолетие започва новият богослужебен кръг на главните празници, започващи с Рождество Богородично. Началото на църковната богослужебна година започва с празника на Тази, чрез Която Бог приел човешка плът. Девицата Мариам станала врата, чрез която Бог влиза в нашия живот. Годишният богослужебен кръг завършва с празника Успение Богородично.

Този ден на църковното новолетие или начало на индикта е един от най-незабелижимите православни празници. Ние слабо знаем кога започва църковната нова година и защо именно на тази дата.

Несъмнено, мнозина биха се удивили, че църковната нова година започва през месец септември, началният месец на есента, който е седмият месец на годидината, според еврейското летоброене. Този месец е един от най- наситените на свещени възпоминания.

Защо църковната година не започва от първия ден на пролетта?
Логиката за началото на църковната година е същата както за принципното начало на всеки църковен празник не от сутринта, а от предшестващата го вечер.

Всеки богослужебен църковен празник и ден започва от вечерното богослужение на предшестващата го дата.

Свещеното Писание ни свидетелтсва за сътворяването на света следното: « А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Духът Божий се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден един» (Битие 1:2-5).

Ето защо свещенослужителите определили още от най-древни старозаветни времена началото на богослужебния ден да бъде от вечерта, а не от утрото. Ето защо и църковната богослужебна нова година започва от вечерта на годишния кръг – есента, а не от сутринта – пролетта.

От най-древни старозаветни времена еврейската нова година започвала през месец септември или по-точно от месец атаним или както започнали да го наричат след Вавилонския плен – тишри. Тзи седми месец от еврейския календар бил празничен не само за човека и скота, но и за цялата природа.
Този месец е един от най-важните природни времена както и един от най-свещените в устройството на старозаветната църква.

В този седми библейски месец водите на потопа започнали да спадат и Ноевият ковчек се спрял на Араратските планини.

В този месец Боговидецът пророк Моисей слязъл от Синайската планина с лице, осияно от Божествената слава, носейки скрижалите на Декалога, даден от Самия Бог.

В този седми месец запачнало съоръжаването на Господнята Скиния сред стана на израилтяните.

В този месец израилският първосвещеник влизал в Светая Светих един единствен път в годината за да принесе служба за себе си и за греховете на народа.

В този месец бил осветен Господният храм, построен от цар Соломон, в който бил внесен Ковчегът на Завета.

В този месец Дванайсетте израилски колена се стичали в Иерусалим в изпълнение на Господнята заповед: «седмият месец да ви бъде събота на съботите, и смирявайте душите си пред Господа» (Лев. 23:32).

От този месец започвало броенето на годините от петдесетгодишния кръг. По Божие повеление, този кръг се разделял на седем годишни седмици, т.е. седем пъти по седем години и всяка седма година се наричала събота или покой.
В първия ден на седмия месец, когато старозаветната църква празнувала началото на новата година, Иисус Христос прочел в синагогата на гр. Назарет пророчеството на пророк Исайя (Ис. 61:1-2) за настъпването на благоприятната година: «Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцерявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение, на слепи проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година».

В това събитие (Лк. 4:16-22) византийците видяли Божие указание за празнуването на новата година. Преданието свързва това събитие с 1 септември. В Менология на Василий II от X век се казва: « От този момент Той ни е дарувал на нас християните този свят празник» (PG. 117, Col. 21). До ден днешен Православната Църква чете на св. Литургия на 1/ 14 септември именно това евангелско зачало.

Ето го отново времето на плодовете (Мат. 21:34). Есента е време, когато човек прави равносметка за положените свои трудове през изтеклата година. Реколтата е не само плод на човешките усилия, но и Божие благословение.
Самото название на месец септември произлиза от латинската дума « septem », означаваща «седем».

Самият празник на църковното новолетие бил установен на Първия Вселенски събор в Никея през 325 година, в памет на прекратеното три вековно гонение срещу християните.

От църковната история знаем, че християнството получило своята свобода по силата на Миланския едикт през 313 г., който пък сам по себе си е плод на чудесната победа на император Константин Велики над Максенций, осъществена на 1 септември 312 г. Затова именно Светите Отци определили на Първия Вселенски събор да се чества 1 септември като начало на християнската църковна година като празник на християнската свобода без да забравят старозаветната библейска традиция.

Календарът е ритъм, който свързва всеки човек с Бога и с историческата памет на цялото човечество. Този ритъм получава култов или сакрален характер. Според църковното съзнание, календарът не зависи от времето. В известен смисъл времето зависи от календара. Кръгът от църковни празници или свещени възпоминания освещава течащото време и въвежда в този временен поток във вечността.

В началото на новата богослужебна година Православната Църква отново свидетелства на света за Христовото въплъщение, за Неговото Небесно учение за жертвената любов към която сме призвани, за Неговата жертва на Голгота, за Неговото славно Възкресение и Възнесение, а след това и изпращането от Бог Отец на всеосвещаващия Дух Свети, възраждащ човека към вечен живот в БогаБ