Интересно: хем икони, хем "личния Спасител Исус". Може би Вие и семейството Ви отскоро сте православни?

Аз също съм погребвал куче. Заравяме го в двора, поревем, поплачем, спомняме си го, пък после си вземем друго. Не знам доколко кучето е бездушно - то определено има характер и за човек с опит има ясна разлика между едно и друго куче. И, разбира се, за кучето, което е живо същество и десетина години е като член на семейството, се страда, но не чак като за човек. Може би да има куче, да му се радва, а после и да страда известно време за него, а сетне да се утеши, е добре за всяко дете - така се научава и да се радва, и да страда, и да се утешава. И трите чувства ще му трябват в отношенията спрямо хора. Дете, което не се радва на кучето си, може би ще бъде безсърдечен възрастен. Дете, което не страда за умрялото си куче, може би ще бъде жесток възрастен. Дете, което не се утешава, може би ще бъде лабилен възрастен.
А нормалният възрастен, който се е научил да се радва, да страда и да се утешава, един ден може би на свой ред ще купи куче на децата си... Кучето е лакмус за човещината ни в най-ранна възраст. Чудесно и полезно Божие творение.

Аз, разбира се, и в момента имам куче :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите