ЮЛИЯ СИСОЕВА: ОТЕЦ ДАНИИЛ ПРЕДВИДИ СВОЯТА КОНЧИНА

Източник: taday.ru
22 ноември 2009



Вдовицата на свещеника Даниил Сисоев разпространи обръщение, в което разказва за смъртта на съпруга си, за последните дни от живота му и сегашното положение на неговото семейство:

Благодаря ви, скъпи, за поддръжката и молитвите! Тази болка не може да се изрази с думи. Това е тази болка, която са изпитвали стоящите при кръста на Спасителя. Това е тази радост, която не можеш да изразиш с думи, това е радостта, която са изпитали дошлите при празната Гробница. Къде е жилото ти, смърт?
Отец Даниил предвиди своята кончина още няколко години преди това, което се случи. Той искаше винаги да се удостои с мъченически венец, и Господ му даде този венец. Тези, които стреляха в него, искаха още веднъж да плюят в лицето на Църквата, както някога плюеха в лицето на Христа, но с това не постигнаха това, което очакваха, тъй като е невъзможно да плюеш в лицето на Църквата. Отец Даниил се възкачи на своята Голгота направо в храма, който построи, на който отдаваше цялото си време и всичките си сили. Убиха го, като древния пророк, между олтаря и жертвеника, и той по право се удостои с мъченическо звание. Той умря за Христа, на Когото служи с всичките си сили.
Той много често ми говореше, че се страхува, че няма да успее, да успее да свърши много. Той бързаше. По човешки при него имаше и крайности и криволици, той и стъпваше накриво и грешеше, но не грешеше в главното, животът му в пълнота беше посветен Нему. Аз не разбирах защо той бърза. В последните три години той се занимаваше със служение без свободни дни и отпуски. Аз роптаех, искаше ми се, понякога макар, простото щастие, мъжът и бащата да е с мен и с децата. Но му беше приготвен друг път. Той казваше, че ще го убият. Питах го на кого ще ни остави. Мен и трите деца. Той отговаряше, че ще ни предаде в надеждни ръце. „Ще ви предам на Божията Майка, тя ще се грижи за вас”. Тези думи бяха забравени на времето.
Той ни завеща в какво облачение да го погребем. Тогава се шегувах, че не трябва да се говори за това, още не се знае кой кого ще погребва. Той каза, че аз ще го погреба. Веднъж някак започнахме разговор за опяването, не помня добре този разговор, но тогава казах, че, ето, на свещеническо опело не съм била нито веднъж. А той отговори: нищо, на моето ще бъдеш. Сега ми се припомни много от казаното, недоуменията ми се разрешиха, неразбираемото доби смисъл. Ние не се простихме в този живот, не поискахме прошка един от друг, не се прегърнахме.
Това беше обикновен ден, той тръгна сутринта на Литургия и повече не го видях. Защо не отидох в този ден в храма да го посрещна? Нали си мислех за това, но реших, че трябва да сготвя вечеря и да сложа децата да спят. Заради децата не отидох там – Ръката не ме пусна. А дотогава отивах до храма и го посрещах. Чувствах как облаците се сгъстяват над нас. И в последните дни се опитвах да бъда по-често с него. В последната неделя мислех само за смъртта и за живота след смъртта. В ума ми не се задържаше нищо друго. В този ден в главата ми се въртяха думите: смъртта диша в тила. Беше ми много тежко в тази последна седмица, като че ли тонове товар ме бяха затиснали.
Не съм пречупена. Той ме поддържа, чувствам го до себе си. В това време ние си казахме толкова ласкави думи, колкото не сме си казвали през целия живот. Едва сега разбрах, колко силно сме се обичали. Четиридесетият ден от кончината на отец Даниил се падат на именния му ден и на престолния празник на бъдещия храм – 30 декември, св. пророк Даниил (стар стил – бел. прев.). Според пророчеството на стареца храмът ще бъде построен, но отец Даниил няма да служи в него – второто вече се изпълни.