При инфаркт, казваше дядо ми, лекарят (а той имаше и болно сърце), болките са страшни. Възможно ли е изобщо когато сърцето не е в ред, а човек все пак е в съзнание, страданието чисто физически да е плашещо и "адско"?

Питам, защото смятам, че човек се упътва към Рая или Ада едва тогава, когато наистина му е съдено да умре. Ако лекар успее да спаси умиращ, значи на умиращия не му е било съдено да умре в този ден. Съдено му е било да бъде спасен и да живее още известно време. Тогава от какъв зор ще попада, па макар и за миг, в Рая или Ада? За да се уплаши и да поправи живота си? Ами че тогава щеше да е най-целесъобразно всеки без изключение да изпада в клинична смърт примерно две-три години преди наистина да умре. А очевидно това не се случва.

Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...