Знаете ли, в Москва има един забележителен и малко хулигански свещеник, отец Йоан Охлобистин, навремето знаменит актьор, режисьор и така нататък. Та той неотдавна издаде книжка със свои вицове. Главния персонаж в тези вицове – някой си архимандрит Сава, според легендата – наместник в един от подмосковските манастири. Два от тези вицове според мен са напълно гениални. Ето единия от тях: “Отец Сава никога не се здрависва с будисти, когато те посещават неговия манастир, защото се бои да не оскърби религиозните им възгледи. Нали според вярванията на будистите те самите не съществуват, нито пък съществува някой, с когото да се здрависат”.

И така, в будизма трябва да пробудиш съзнанието си и с усилие на мисълта да разбереш, че всъщност света не съществува, а всъщност и ти не съществуваш. Нищо не съществува.

В първата “Матрица” Нео разговаря с момченце, приличащо на тибетския далай-лама на младини. То гъне метална лъжица само с поглед. Нео опитва да повтори тоя трик и в отговор чува: “Главната е да разбереш, че лъжица всъщност няма”.

В православието също има такава теория, че трябва да се събудиш от плена на очевидното, от плена на стереотипа. Най–ярко е застъпена тя в учението на преподобния Максим Изповедник. Този велик православен философ е живял през седми век. Според него има два типа логос. “Логос” на гръцки значи не толкова слово (както е преведен на български в Евангелието от Йоан – б. пр.), колкото мисъл, а у Максим – даже замисъл.
Първия логос – това е “логос сперматикус”, семенния логос. Това е замисъла на Бог за всеки човек, всяка вещ. “Мисло-волението на Бог”. Логос сперматикус – това е замисъла на Бога за всеки от нас във вечността. За всеки човек, всяка вещ, среща, ситуация. Както забележително казва Соловьов, националната идея, това не е какво мисли този или онзи народ за себе си във времето, а какво Бог е замислил за този народ във вечността.
Но ако човекът не притежава дара на прозорливостта, ако не е добил това, което апостол Павел нарича “ум Христов”, то той не може да гледа на света с очите на Бога. Такъв (съвсем нормален) човек само може да си въобразява какъв е смисъла на ситуациите, в които изпада. Той създава това, което в терминологията на Максим Изповедник се нарича “логос фантастикос”. Това е измъдрен от човека смисъл за всяка конкретна ситуация. Така де - фантазия.
Да предположим, че съм настоятел на храм. Службата е свършила и вече съм готов да си тръгна. Но ето, отваря се вратата и в храма влиза непознат човек. Според замисъла на Бога той трябва днес да се срещне с мен, за Бога, за душата да поговорим. А аз го поглеждам и си мисля: “Колата му е яка, костюмът – модерен, златна верига на врата е окачил… Навярно Господ ми е пратил спонсор!!!” И започвам разговора с него така: “Зима идва, радиаторите в храма трябва да сменим, накратко, развързвай кесията, мужик!”
Знаете ли, не съм настоятел, но и на мен ми се случи подобно нещо миналото лято. През юни изнасях лекции в Крим. И ето – разни градове, разни хора. Като започнем от момчетата по улиците и свършим с вице-президента на Крим, всички ме товареха с една и съща идея: “Отец Андрей, помогнете ни да се срещнем с Юри Шевчук, уговорете го да дойде при нас в Севостопол за деня на военоморския флот на Русия и да изнесе концерт”. Аз, естествено, се измъкнах с думите, че да съм продуцент на група ДДТ съвсем не ми е първа специалност. Но въпреки това, в моята оперативна памет тая идея си остана. И ето, пристигам в Москва, тръгвам към пограничния пост във Внуково, протягам пограничния паспорт за проверка. Звъни ми мобилния. И звъни именно Шевчук. И веднага му викам: “Юра, знаеш ли, че те чакат в Севастопол, на 29-ти юли, за деня на военоморския флот”. И тъй нататък… Той ме изслушва и после казва: “А пък аз, тъй де, за душата исках да поговорим…” И до днес ме е срам като се сетя!

За съжаление често гледаме един на друг с такъв потребителски, експлоататорски поглед. Не искаме и да знаем какво му е нужно на другия, искаме само това, което е изгодно и интересно за нас. В тези фантазии се убива любовта. За това говори преподобния Максим – главното дело на монаха е да отличи Божия замисъл от нашите премисли, от нашите фантазии.