Извинявам се, малко объркващо съм се изразил в предния си постинг.

За благодатния огън, както писах, той не може да бъде ползван като индикация за наличие или липса на ерес. Да, знаем, че той не слиза при еретици, това е така. Но положението в Църквата е достатъчно сложно за да можем да си правим толкова елементарни връзки. А и това, че благодатният огън не слиза при еретици, в крайна сметка не е догмат (макар и ние вярваме, че наистина не се дава на еретици). Ако утре, поради някакви причини, "благодатен" огън слезе при римокатолиците примерно, нима това е достатъчно условие за да приемем, че нямат ереси? Ние не знаем изцяло Божия промисъл в тази връзка, нито какво може да бъде допуснато и по каква причина, и затова не е добре да го вземаме като репер.

Относно икуменизма... струва ми се, че искаш да се "измъкнеш" по много инфантилен начин. Ако нещата стояха така, както казваш ти, щях да се радвам. Но не стоят.

Ти казваш, че официалното становище на Църквата е обявено на Вселенските събори, и наистина така би следвало да бъде. Обясни го това на известна част от православните събратя, включително и висшия клир, защото очевидно е, че нямате еднакво практическо разбиране по въпроса. Примерно - римокатолиците в Църквата ли са? Ако не са, каква е работата на православни архиереи да съмолитстват официално с тях? Дори имаме случаи да се причащават при тях.

Ще кажеш - кой няма грях? Вярно е, че всички сме грешни. САМО ЧЕ! Дори за личните си грехове ние СМЕ ОТПАДНАЛИ от Църквата, ако, виждайки ги, НЕ СЕ КАЕМ за тях. Какво остава за изопачаване на Преданието?!

Да, точно това искам да кажа - че в БПЦ има и такива, които не са еретици. Само дето има и такива, които са толерантни към ереста. И може би да не са еретици, но с действията си (като например нарушаване на канона по правило) рушат и размиват самите устои на Православието. Да сме толерантни към ереста е също толкова лошо както сами да проповядваме ереси!

Питаш ме видял ли съм свещеник, който учи на сатанинско учение. Поименно ли да ти ги изброявам? Как искаш - по дати и места? Чудно ми е - в коя категория случаи да отнесем онзи свещеник в София, когото бяха хванали, че служи с празна чаша? Наглед нищо сатанинско не учи, но това е само наглед. Нима външното да вземем? Или - ти за кое ме питаш?

Чудно ми е например, понеже много свещеници, когато служат панихида на гробищата, накрая, като разровят с лъжицата накръст житото, гребват една лъжица и я изсипват на гроба, - вяра в какво се крие зад това действие? Никой ли не им е казвал, че е по-добре да си прочетат съвестно всички молитви, които се полагат, отколкото да подхранват всякакви суеверия у народа? И една такава цялостна проповед на дело на какво учи? Нима на Христовото учение? Ако не е на него, то на какво? Не е ли време архиереите, вместо да се занимават с глупости и "църковна" политика (с която икуменизмът е тясно свързан), да се погрижат свещениците им да проповядват Евангелието, а не нещо "по-друго"?

"25. само това, що имате, дръжте, докле дойда."
Ами нека държим. Но дали държим това, що имаме, или се драпаме за други неща? И къде е покаянието за това действие?

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."