Слизането на благодатният огън не може да бъде използван като индиктор къде има ерес и къде не. Не, че той не е от Бога, но по отношение на вярата на човека той се явява по-скоро нещо външно, а не е свързан с вътрешно усилие от страна на човека за приобщаване към Бога и изпълняване на Неговата воля. Поради тази причина той сам по себе си не може да бъде критерий за истинност на вярата (т.е. липса на ерес).

Има нещо много важно, което трябва да се вземе предвид. Нито за БПЦ, нито ГПЦ, да не говоря за РПЦ МП, може да се твърди, че олицетворяват съборността и готовността за единение в истината, които са присъщи на Църквата Христова. По основни въпроси и практики изобщо няма официално изразено становище, което да е прието (или най-малкото да се изисква да бъде прието като условие за принадлежност към Църквата) от всички членове. Говоря примерно за икуменизма и противоканоничното общение на членове на Църквата с такива извън нея. Както знаем по този въпрос официалното мнение е нещо съвсем различно от практиката. А в практическо отношение в БПЦ (примерно) изобщо няма единно мнение. Точно затова и няма нормално официално становище.

Поради тази причина не е възможно БПЦ като цяло да бъде обвинена в ерес по простата причина, че не е възможно да бъде формулирано учението на тази ерес, което да се поддържа от ЦЯЛАТА БПЦ. А при това положение не е възможно да се говори за БПЦ като за единен организъм и като такъв да се каже е ли той част от Христовата Църква или не е.

Очевидно цялата сложност на положението е известна само на Бог. А не вярвам да е нужно да обяснявам как Църквата разбира тези неща. В крайна сметка тя затова съществува.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."