Защото действията показват какво се извършва, и по техният резултат може да се вадят по-безпристрастни заключения. Мотивите са винаги почиващи на някаква идеология (дори да я наречем с простото име вяра) и са оправдани само в рамките на тази идеология. И страшно става когато тази идеология води до действия които потъпкват самата нея. Какво става с "обичай ближния като себе си"? Доброволно ли трябва да се предаваме да ни убиват, или да се опитваме да се спасяваме ако не са неотвратими обстоятелствата? Забележи, изобщо не става дума да се отказва някой от вярата си - синът на тази майка е бил оставен жив въпреки всичко, и е имал шансове да се спаси БЕЗ да нарушава това, в което вярва. При това положение да го предаваш на убийство в името на някаква идеология става изключително гадна постъпка, съучастие в убийството му. Бог го е пожалил, а ти го заместваш и опитваш да поправиш "грешката" му? Защорто според обърканият (от вярата, да го кажем открито) мозък на тази майка това било по-правилното? Че и се намират хора, които да се захласват от този "пример". Никакви оправдания не минават. Няма какво повече да се повтарям по случая.