Малцина са се възгордяли, не са много. Чел съм как някои са усещали при някой грях /гордост или дори хранително услаждане, като при св. Иоан Кронщадски/ как Светия Дух се отдръпва от тях и падали и са плачели, докато Духът се върне и ги успокои.

Ние от последните времена не сме на това ниво, но Бог и на нас ни показва, ако бдим над себе си и се молим сърдечно и с вяра, че сме сгрешили.

Как, ще попиташ. Лесно - или нещо се повреждаш физически или някой от околните те ругае без причина и ти се питаш: Защо, Господи?... и като размислиш, се сещаш...

Пък и аз винаги съм бил последен и нищо. Даже бях написал едно стихотворение, преди 50 години, което завършваше горе долу така:

Аз съм си едно нищо,
и макар и нищо да не заслужавам,
да живея като нищо продължавам...

И днес пиша книги и всички пак ми се присмиват и това ми е много полезно и живея с 1 лев на ден и ми помагат роднини и ми казват: нищо не става от тебе и това доста ми помага... Нали виждам как Бог ми помага и ми дава в последния момент ВСИЧКО, каквото имам нужда за моите правилни занимания и да бъда здрав и смел!

Бог е Прекрасен, Богородица бди над нас, Ангел пазител ни закриля - св. Апостол Тимотей /подариха ми една иконка негова от САЩ/ ме гледа с любов,
моля се и на светията за деня /днес е свети Иоан Богослов!/ - хей, хора, ние сме най-щастливите хора на земята!

Мъка ми е само, че малцина ми вярват, и роднините глупаво страдат и даже умират. Нали съм нищо - как да повярват на нищото?...