Няма чудотворни икони
Източник: http://vitleem.com/content/view/47/2/

Александър Георгиев

Новината

Трите чудотворните икони на Света Богородица ще останат в храма "Св. Александър Невски" до 14.00 часа в петък, той като хиляди хора искат да ги видят и да им се поклонят, съобщиха от Светия синод на Българската православна църква. До тогава църквата ще работи денонощно. Хората ще бъдат пропускани през главния вход на “Св. Александър Невски”. Специални ограждения маркират своеобразна “пътека за сигурност”, която води до трите светини. Вътрешността на храма е свободна за достъп на всички желаещи да го посетят. Те могат да влязат от северния вход, но за да се поклонят пред иконите, трябва да се наредят на опашката пред главния вход на храма.

Втора поредна нощ хиляди хора продължиха да чакат пред църквата, за да видят иконите. Поне 4 часа са нужни на чакащите, за да успеят да се поклонят пред Богородица. На половин час в храма влизат по около петдесет души. Препоръчително е хората да взимат със себе си вода и чадъри, тъй като опашката от чакащи е огромна.

Иконите пристигнаха в София на 12 май за молебена, отслужен от Негово Светейшество патриарх Максим за спасяването на медиците в Либия. От Троянския манастир пристигна чудодейната икона "Пресветая Богородица Троеручица", от Рилската Света обител - най-малко познатата Богородица - "Осеновица", а третата икона на Божията майка пристигна от Бачковския манастир.

Коментарът
Когато става въпрос за вяра, аргументите на разума не могат да послужат за анализ. Разумът изследва нещата, които обикновено се случват. Разумът си служи с емпирични аргументи. Той няма отношение към изключенията – има болни хора с доказана диагноза, за които лекарите нямат обяснение как са оздравели от смъртоносна болест. Има хора, преодолели травми и здравословни проблеми, за които разумът няма обяснение. Затова разумът предпочита да отрича изключенията. Или да ги използва като потвърждения на основните правила. Разумът може също така да обожествява – звучи неразумно, разбира се, но се случва. Според автора на „Човекът-амфибия”, „Ариел” и още много чудесни научно-фантастични четива Александър Белявски, „човек или отрича, или обожествява това, което не разбира”. И двете са еднакво лесни. И двете са липса на обяснение. Обожествяването понякога е отрицание на обекта на обожествяване – защото отрича истинската му същност. Впрочем, случаят с т.нар. чудотворни икони е такъв. Отрицанието пък понякога е най-сигурният път към обожествяване – както се случва с Исус Христос. Представяте ли си какво щеше да стане с него, ако не беше разпънат на кръста и ако евреите, в голямата си част, не бяха го отрекли като Месия? Пореден законоучител в безкрайната редица от харизматични равини в хилядолетната история на юдаизма. Един от многото. Анонимен проповедник. Господин Никой от юдейската древност. Ако го нямаше кръста. Ако го нямаше възкресението. Ако го нямаше отрицанието. Всичко това обаче сработва, ако наистина си Бог. Иначе няма възкресение. Само ако си Бог, можеш да минеш през ужаса на кръстната смърт и през мрака на наказанието за греха в Едем.

Това е смисълът на Библията. Това е дразнещата мнозина съвременници етична основа на съществуването ни. Достатъчно категорична и достатъчно висока бариера – „Не пожелавай…” и „Обичай враговете си”. И след 2000 години ще е достатъчно висока и все така категорична…

Мислите, че не е по темата с иконите? Напротив. Точно по темата е. Какво общо имат изложените в назоваващ се християнски храм – нека ги наречем произведения на изкуството – с Христос от кръста? Какво значи хората да се покланят „пред” иконите? Не е ли истина, че те покланят „на” иконите? Не е ли истина, че очакват от иконите изцеление, опрощение, здраве, богатство, успокоение? Именно от иконите, а не от Върховния авторитет, наричан Бог? Не е ли истина, че вярата на тези хора не произтича от слово, а произтича от образи? Не е ли истина, че християнската вяра е вяра на Словото и вяра, идваща от Словото? Не е ли истина, че поклонението пред образи е идолопоклонство и институционално, публично отричане на Божията заповед „Не си прави кумир, или изображение...не им се покланяй...”?!

Това е същината на проблема. Премахването на идолите от Мойсей и приемането на плочите на завета е победа на словото над образите. Победа на грамотността над чародейството. Победа на етичните принципи над култа към Фараона. Победа на човеколюбието над робството.

Да, тази победа не идва лесно – стотици и хиляди години се върви към нея, но днес тя е факт.
Ако не броим пустините на Мавритания и други изостанали общества, робството отдавна е отречено.
Ако не броим някои страни от Средна Азия, Индия и някои други, хората отдавна не се покланят пред образи. Или идоли, ако се придържаме към библейския език.
Ако не броим някои православни страни, сред които България, хората отдавна не се покланят пред икони. Или идоли, ако се придържаме към библейския език.

Дългата опашка пред храм-паметника „Св. Александър Невски” навява жал. Човешка жал към угнетените хора, търсещи надежда. Искрена жал и за българите, живеещи с такава традиционна религия като православието. Всичките заслуги на тази религия са в миналото. Днес тя и православната църква са длъжници на обществото.
Заради липсващата социална функция, заради духовния вакуум и идолопоклонството, идващо не въпреки тях, а именно от тях.

Заради това, че България е сред първите места по аборти на брой население в Европа, че все по-ниска е възрастовата граница на сексуално експлоатираните...

Чакай малко, биха възразили някои. Иконите просто помагат на хората във вярата им, те не се покланят на тях. А пък парите, които оставят пред тях, са всъщност дарение за храма, а не жертва на идолите.

Чудесно би било, ако е така. Но никак не е чудесно, защото не е така.

Т.нар. чудотворни икони ни връщат в духовния Египет – Египет на магьосниците, врачките и чародейците – зад телевизионните върколаци, наричащи себе си магове също има икони. Злото не се страхува от иконите. Злото се страхува от активното добротворство. Поклонението пред иконите е експлоатация на характерната българска склонност към мистичност и пасивност – да се поклоним на иконите и ще се оправим. Да се поклоним и да гласуваме за царя и той ще ни оправи. Да се примъкнем в Европа и Европейския съюз ще ни оправи.

Нищо такова не се е случвало и няма да се случи. Няма надежда извън нас.

Няма чудотворни икони. Има чудотворна вяра.

Ако не сте съгласни, не се ядосвайте. Изход има.

Трите чудотворните икони на Света Богородица ще останат в храма "Св. Александър Невски" до 14.00 часа в петък, той като хиляди хора искат да ги видят и да им се поклонят, съобщиха от Светия синод на Българската православна църква. До тогава църквата ще работи денонощно. Хората ще бъдат пропускани през главния вход на “Св. Александър Невски”. Специални ограждения маркират своеобразна “пътека за сигурност”, която води до трите светини. Вътрешността на храма е свободна за достъп на всички желаещи да го посетят. Те могат да влязат от северния вход, но за да се поклонят пред иконите, трябва да се наредят на опашката пред главния вход на храма.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите