”Няма защо изкуствено да изтъкваш - ще бъдат двамата, защото така ще излезе, както и сам стигна до това, че е невъзможен развода и двубрачието изобщо, а то не е така, Църквата го допуска.”
Сам казваш - ДОПУСКА. Знаеш, че в ранната Църква изобщо не е можело да става дума за втори брак, но по-късно поради снизхождение тя е допуснала дори до 3-ти. Както се знае на второбрачни им се налага определена епитимия. Какво значи според теб ”по снизхождение”? Защото ако не беше така, защо 4-брак не се счита за валиден по каквито и да било съображения?
И тъй - щом се въвежда епитимия, значи изводът, който правя, е съвсем валиден. Единствено поради развращаването на нравите вторият брак съществува на практика, а не защото е нещо приемливо. Иначе епитимията би била неуместна. И за какво се дава тази епитимия, ако с предната жена нищо вече не те свързва? И какво всъщност щеше да бъде, ако изобщо пък не си разведен!?
Друг пример да ти дам - на свещеник умира жената. По канон не може да вземе друга, иначе трябва да го запретят. Би ли обяснил защо ли Църквата е постъпва толкова ”нечовеколюбиво” спрямо свещениците? Не е ли поради това, че жива, мъртва, разведена, неразведена жената си му е жена и втора не може да има? Е ако е така, как тогава ще е възможен разводът? И щом не е възможен, значи втора жена при каквито и да е условия значи едно - прелюбодейство.
|