* И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по ц я л а вселена,за свидетелство на в с и ч к и народи; и тогава ще дойде краят." [Мат., 24:14]
В същото свето Евангелие от Матея е разказана една интересна притча [22:1-14], която завършва с Божието свето откровение:
". . . защото мнозина са звани (поканени), а малцина избрани".
От тази притча се вижда, че в с и ч к и са поканени за Царството Небесно:
"и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.
. . . Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.
. . . Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги (и тях) на сватбата." [Срвн. ев. от Лука, 14:23]
"Мнозина са звани" - мнозина, значи в с и ч к и.
"Мнози же суть звани потому, что Бог призывает всех; но мало избранных, ибо мало спасаемых и достойных избрания Божия.", казва в тълкуванията си си блажени Теофилакт, архиепископ български ( ).
Нека си припомним, че Господ слязъл дори и в Ада, за да проповядва на духовете, които били в тъмница (1Петр. 3:18-19). Другият текст гласи, че и "на мъртвите беше благовестено” (1Петр.4:6).
Христос дошъл при нас и станал чомек, за да ни заведе при Бога (1Петр.3:18), и извършил всемирното Изкупление като непорочен и чист Агнец Божий, чрез проливане на драгоценната Си кръв (1Петр.1:19) . И действително, това Изкупление обхваща всички: и съвременници, и минали и бъдещи поколения.
Евангелието на Словото трябва да стане известно на всички земни племена, "за свидетелство у всички народи", за да не може в съдния ден никой да оправдае неверието си с незнание на Божествената проповед. Тогава Христовите думи: "Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си" (Иоан 15:22) ще се изправят като обвинение срещу всички хора по света, които "и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми" (Иоан 15:24). Несъмнено е, че преди Господ отново да дойде на земята за да съди живите и мъртвите, ще се изпълни с най-голяма точност последната Му заповед, дадена на апостолите и техните приемници преди Възнесението: "Идете, научете всички народи" (Мат. 28:19); "идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари" (Марк 16:15). По такъв начин във времето на Христовото пришествие, ще се изпълни както числото на хората, които са записани в книгата на живота "от създание мира", така и числото на онези, които не са записани в нея и сами себе си са обрекли на погибел.
Според В.С. Соловьов "преди Второто Господне пришествие истината ще бъде предложена на целия човешки род, на всички народи. Проповедта на Евангелието по цялата земя поради есхатологическото си значение, упоменато от Самия Спасител, едва ли ще се ограничава с такива външни форми като разпространяването на Библията или на книги с молитви и проповеди сред негрите и папуасите. Това са само средства към истинската цел, която се състои в това човечеството да се изправи пред дилемата:
да приеме или да отхвърли истината,
след като я е познало, т.е. истината, правилно изложена и добре разбрана. Затова е очевидно, че фактът на истина, приета или отхвърлена поради недоразбиране, не би следвало да решава съдбата на едно разумно същество. Работата, следователно, се състои в това да се отстрани ... формалното неведение за вечните истини, т.е. всички духовни заблуди, които днес пречат на хората да разбират правилно откритата ни истина. За целите на последния съд е нужно
въпросът "да бъда или да не бъда" (с Христос, бел. моя, Ежко)
да не зависи от никакви второстепенни обстоятелства и случайни условия и да се поставя в такава безусловна и окончателна форма, че да може да се реши единствено с ясен волеви акт или определено решение, което всеки взема сам за себе си, абсолютно морално, или абсолютно иморално" (В.С. Соловьов, в кн. "Письма Владимира Сергеевича Соловьева", т. IV, СПб, 1923, с.220-221).
Връзка към сайт
Затова Съдът ще е страшен, понеже всеки сам себе си ще осъди за вечния огън. Този вечен огън е вечната отдалеченост на човека от Бога, Който е Любов - отдалеченост, която човек сам, по собствена воля е избрал.
Нека никога не забравяме, че Бог е Любов. Но Бог е и справедлив - създавайки човека със свободна воля, Той не насилва никого да влезе в Царството Му.
Нека се опитаме да си отговорим как така Съдът ще е страшен, ако вярваме, че Бог Е Любов ? Той ще е страшен поради това, че всеки сам себе си ще осъди за вечния огън.
"Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, з а д е т о не е повярвал [по свое ж е л а н и е] в името на Единородния Син Божий. Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха [по свое ж е л а н и е] повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши".(Иоан, 3:17-19)
Ако човек пребивава в Ада, то е поради собственият си избор, поради собственото си желание, плод на свободната му воля.
* В материала са използвани цитати на о. Кличент Буренков
. . .
“Господ е мое упование”Редактирано от Eжko_ на 19.09.06 08:08.
|