Това ми мнение обхваща постингите на много хора и затова го слагам тук.
Ease, в много отношения това, което пишеш, резонира с начина по който и аз съм си обяснявала света дълго време... Съгласна съм с теб, че всяка религия заслужава уважение и че трябва да проявяваме необходимата толерантност едни към други. И аз съм си мислила, че различните общности и народи по света са намерили различен път към Бога и Бог признава всеки един от тези пътища...
Но нека си мислим сега за една единствена общност. Би ли могла тя да бъде единна, да функционира и да се развива като един организъм, ако клетките не са хармонизирани една с друга... Ако всеки човек от нея тръгне в различна посока, ще стане като в баснята за орела, рака и щуката. Или, както четох наскоро в едно есе от Н. Антонов:
Какво ще се получи, ако решим да построим една сграда, която да бъде едновременно трикорабна базилика, ротонда, небостъргач, селска барака и въобще всичко едновременно, включвайки в себе си всички архитектурни стилове? Нищо.
Както той пише там, обектите на религиите почти съвпадат, но:
Не е важно само в кого вярват, но и как вярват; не само за какво говорят, но и как говорят. Тук те се разминават, противоречат си и дори си противоборстват.
Как може едно общество да развива наука и изкуство, ако членовете от него са в противоречие един с друг, а не в хармония? Т.е. как биха били възможни колективни дейности, ако хората не гледат в една посока?
Нека уважаваме католиците, протестантите и т.н., но когато са в рамките на обществата си... Българската култура през цялата си история е неразривно свързана с Православието и то е дало своя неизменен отпечатък върху идентичността на българина.
Това беше и моята причина да се интересувам именно от него. Винаги съм знаела, че има една висша сила, която управлява света и се грижи за реда и доброто в него, просто съм чувствала, присъствието на Бог в този свят през целия си жизнен път. Християнските ценности са ми нещо напълно естествено, дори не е нужно да ме заплашват с ад, за да ме убедят да се съобразявам с тях. Един живот и един несъвършен човешки мозък не са достатъчни за да се изгради индивидуална религиозна система, затова е нужна приемственост...
Да си призная, понякога някои неща от тази религия не ми се вписват в картинката... Като например това да убиваш в името на Бога, злобата на някои ерудирани богослови в научна дискусия или накакви други подобни стряскащи ме неща... Но отдавам тези съмнения на своето невежество и чакам по-добри времена за да разбирам повече някои неща, може би някога ще бъда по-просветена...
А сега един въпрос към Тимотей, ако не се е изморил да чете и е стигнал до тук:
Ти, който така ревностно защитаваш Православието, ако беше роден в Полша, например, пак ли щеше да бъдеш православен? Как би достигнал сам до идеята, че Светият Дух произхожда не от Отца и Сина, а само от Отца? След като догмите по презюмция са нещо непостижимо за човешкия разум, а всички около теб ти натрапват католическата истина?
Ако някой от другите ми отговори, пак ще съм много благодарна. Може да успее да хвърли светлина върху моето заблудено съзнание и с това да стори едно добро дело...
|