Искам да се включа в дискусията като поставя за обсъждане проблема за индивидуалния подход кам причастяването. Знаем, че много вярващи преминават в други енории, защото там не им забраняват да пристъпват към Светите Тайни, но все пак не е ли по-богоугодно те да останат в енорията си и с упоритост и вяра да се надяват да се случи чудото и свещеникът, дай Боже и цялата енория, да преосмислят отношението си към редовното причастяване. Аз наскоро бях поставен в такава ситуация и предложих подобно решение (не съм сигурен дали решение е точната дума, може би "изход"). Може би съм доста наивен. Страхувам се обаче, че изваждането на причастието от контекста на "общото дело" на спасението, моето и на моя ближен, може да приеме уродливата форма на пиетизма.
Другото, което искам да споделя, е, че недостатъчно внимание се обръща на въпроса за четенето на т. нар. тайни молитви в Литургията. Мисля, че ако хората чуят това, което свещеникът казва "тайно", несъмнено биха се запитали "аз какво правя тук, ако няма да се причастявам?". Ако го чуят на български обаче, иначе полза никаква.