Животът на Соловьов е страннически, краят на на Флоренски е мъченически, Бердяев и Булгаков са изгнанници от родината си.
невероятно е да си го представим, но Соловьов повече от десетилетие живее, без да има постоянен дом, като намира временен подслон при приятели, нощува по гарите и т.н., без да се тревожи за утрешния ден, като се уповава на Бога.
През 1934 година в лагера при Флоренски идват жена му и петте му деца. носят му радостна вест - Чехословакия е предложила на СССР да откупи Флоренски и семейството му срещу злато и има съгласието на съветското правителство за това. Флоренски обаче отказва, тъй като не желае да се възползва от сделка, облагодетелстваща единствено него и семейството му. С това свое решение той избира пътя на мъченичеството за Христа - тъй като същинската причина да бъде арестуван и разстрелян, е това, че не се е отказал от своя духовен сан.
Друг един велик руски православен философ - Николай Фьодоров, води по-аскетичен живот от мнозина монаси и раздава почти цялата си заплата на нуждаещи се.
Това е само част от примерите, от които можем да разберем, че руската православна философия не е била отделена от подвизаването в Бога. Може би и самият факт, че знаем малко за подвижническия живот на философите, също го доказва - те са възприемали подвизите си като нещо естествено и не са търсили никаква слава и земна награда за тях. Както и за философията си.