Постът е упражнение по въздържание, вече написах няколко пъти. На практика (за себе си говоря) това упражнение става задължително, понеже иначе човек не може да се настрои за причастие. Това е така защото иначе по навик не живеем във въздържание нито от грехове, нито от мисъл за земното и материалното (не говоря за материалните неща, с които имаме задължение да се занимаваме).

Говорим все за православно Предание. Все пак по някои външни прилики не правете извода, че причините на всички свещеници са еднакви.

”Чудесно, сега ако може да обясните на мен и на тук четящите с какво нивото на един новообърнал се езичник или юдей е по-горе от това на един християнин живеещ в ХХІ век и който целия си съзнателен, а често и несъзнателен живот (ако така може да се нарече младенчеството)е бил християнин.”
Ако смятаме, че тези части от Писанието не се отнасят за нас, просто защото сме осъзнати християни 20 века след Петдесетница, аз само мога да недоумявам. Нали не смятате, че няма какво да научим или възприем от тези текстове?