”И какво излиза? Че принципно сте съгласен, доколкото разбирам от предишните ви постинги, че трябва по-често да се причастяваме, но всъщност честото причастяване трябва да се сведе до неколкократно причастяване по време на пост. Тоест, нещо от рода на 4х2, 4х3 или в най-добрия случай 4х4?”
Да, принципно съм съгласен с честото причащаване, защото това е нормалната ситуация. В случая ние се явяваме ”ненормалните”. Обаче аз изобщо не гледам толкова математически колкото ви се струва. Причастие може да се взема и извън установените пости. Това не означава, че човек не може да пости след като не е пост. Иначе всички преподобни щяха да излязат от рамките на послушанието към Църквата. Освен това тогава когато строгият пост е забранен никой не казва, че трябва да постите строго за да се причастите. Постът по принцип никога не е забранен, повечето монашески устави са безмесни, а това си е степен на поста. А въздържанието пък изобщо никога не се отменя.

Щом толкова искате - живейте като св.Иоан Кронщадски и се причащавайте всеки ден.

”И защо обвързвате отново приемането на причастието със задължителна изповед (с разсрочка 1-2 дни примерно)?”
Защото АЗ толкова мога да разсроча. Това писах за себе си, а не за общовалидно правило. Не прочетохте ли още какво писах по въпроса?

”Не мислите ли, че ако човек се изповядва тогава, когато съвестта му го изобличава, е достатъчно условие и за неколкократно месечно причастяване?”
Нали и аз това написах?! Мен съвестта започва да ме изобличава след тези 1-2 дена (а и преди това, но има нюанси). Ако някой може повече - аз ли ще го спра?

”Постът не е създаден, за да почнем да се въздържаме и да приемем причастие. Това е пълен абсурд. Постите са създадени съвсем по други причини. ”
Постът е духовно упражнение. Упражнение по въздържание. Въздържанието е задължително за подготовката за причастие, а не конкретно поста. Обаче за нас смятам, че постът все още е правило. Който пък смята, че достатъчно живее във въздържание (от грехове става дума, ако не сте разбрали) има си свещеник да прецени. Аз ли ще го спра? Аз гледам масовото ниво, а не хората, които водят висок духовен живот. Те не се нуждаят от моите ”наставления”, нито от вашите, или на г-н Антонов, така че нека не си говорим за техния случай. Безпредметно е.

”Само не ми говорете за по-високото духовно състояние на хората в древността, защото, първо това не е вярно - вижте посланията на апостол Павел в какви само неща обвинява християнските общини.”
Ако нямате съзнанието, че стоим доста по-долу от нивото, което изобличава ап.Павел, наистина май нямам какво да говоря с вас.

Може би както постът е правилото, но същността е въздържанието, така и както изповедта е правилото - същността е покаянието. Вие имате ли въздържанието и покаянието, които са нужни за да не зависите от поста и изповедта? Простете в такъв случай, разсъжденията ми не се отнасят за вас. Разсъждавам си за своя случай и подобните на него.