Аз поне не съм доживял дотам, че греховете ми да не са ”за епитрахил”. Дотолкова, че реално се съмнявам има ли такова състояние изобщо предвид това, че винаги има за какво човек да се изповяда. Не знам такива хора, които да са минавали съвсем без изповед.

Имал съм доста случаи да се изповядам и да взема причастие след ден-два. И това е приемливо, ако него имате предвид. Естествено е, че не съм останал безгрешен по средата. Но на следваща изповед и тези неща се казват по един или друг начин.

Ако човек е внимателен, вероятно не пречи да вземе причастие и повече дни след изповед, но благословението от свещеника си остава. А дали може да се стигне до състояние да не се иска - не знам. Обаче ние да стигнем дотам да удлължаваме периода след изповед, в който не е необходимо да се изповядваме за причастие. Мисля, че не е нещо, което идва от само себе си, а предполага живот в Христа. И пак опираме до подготовката преди причастие. Ако я започваме веднага след като сме се причастили, разбирам. Но дори и в този случай това, което се има предвид под предпричастни молитви, духовна литература, пост, изповед, се е изпълнило. Например ако разбираме поста като въздържание (каквото си е), аз не мога да си представя как невъздържанието може да не пречи да се вземе причастие. Но това разбира се трябва да бъде правилно разбирано.