В заключение, може да се каже с твърда увереност, че в автентичното православно литургично предание няма изискване за изповед преди причастие, а също така няма и богословски причини такова изискване да е налице, защото самото причастие се приема ЗА ПРОЩАВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ
ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО КОРИНТЯНИ
ГЛАВА 11
27. Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня.
28. Но нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.
29. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.
30. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.
Какво значи "недостойно", и какво значи "ЗА ПРОЩАВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ" ?
Ето какво ни казват светите отци:
Кой иска да получи опрощаване на греховете си? Кой иска всичко лошо, което е сторил от младини, всичките му дела, думи и помисли да бъдат простени и предадени на вечна забрава? Мисля, че всеки желае това благо. Затова и казвам: Ако ти, човече, искаш прошка за греховете си, защо тогава бягаш от Причастието, което е в чашата Господня? Нима не чуваш как Самият Господ приканя: вземете, яжте... пийте... за опрощаване на греховете? (Мат. 26:26-28) Знам, че някой ще каже: Аз съм недостоен, грешен и затова не дръзвам да пристъпя към Причастието с божествените Тайни. Добре правиш, като наричаш себе си грешен, недостоен и недръзновен, защото кой може да бъде напълно достоен? Никой от тези, които са се свързали с плътски похоти и сласти, не е достоен да идва и да се приближава до Тебе, Царю на славата, както казва всеки извършващ литургията свещеник. Но ти правиш лошо, като се отдалечаваш от Причастието и го избягваш, защото в Псалтира пише: Ония, които се отдалечават от Тебе, загиват (Пс. 72:27). Нашето недостойнство бива два вида: недостойнство на тези, които истински се разкайват, и недостойнство на тези, които или не се каят искрено, или изобщо не се каят, или дори и съвсем не искат да се каят. Недостойнството на първите се удостоява с божественото Причастие за прошка на греховете, защото такива хора като недъгави молят да бъдат излекувани, съгласно думите на Христос: Здравите нямат нужда от лекар, а болните (Мат. 9:12). Недостойнството на тези, които се каят лицемерно или изобщо не се каят, не се удостоява с божествено Причастие, защото е писано: Не давайте светинята на псетата (Мат. 7:6). Кои се каят истински и кои лъжовно? Този, който лъжовно се кае, не изповядва искрено на духовния си отец греховете, извършени пред Бога, и ги прикрива. А дори и искрено да се изповяда, той не съжалява за стореното зло. И макар понякога да съжалява, той няма в сърцето си твърдото намерение да остави предишните си грехове, не дава пред себе си твърдото обещание да не се връща повече към тях, а има надежда и желание да продължи да прави същото както преди. Такъв човек не е достоен за божественото Причастие. Нека не дръзва да пристъпва, защото, ако дръзне да се причасти, ще яде и пие за осъждане и в него, както в Юда, след хляба ще влезе сатаната. Истински каещ се е този, който, като изповядва греховете си и съжалява за тях, взима твърдото решение с Божия помощ никога вече да не се връща към предишните си дела и по всякакъв начин да се пази от тях. Такъв човек се удостоява както с божественото Причастие, така и с Божието милосърдие, макар и да е твърде недостоен. Пример за такава награда при несъвършено достойнство може да бъде преподобна Мария Египетска. За нея пише, че тя до такава степен била недостойна за Божията милост заради своя грешен живот, че дори самата църква не желаела да я пусне вътре. За това преподобната разказала на стареца Зосима при изповедта: Когато грешният ми крак докосна църковния праг, църквата, която приемаше всички, не прие мене, окаяната. И се появи като че ли войска, за да ми препречи входа, и някаква Божия сила ми забрани да влизам. Когато тази грешница дълбоко в сърцето си приела истинското покаяние, намерението и твърдото обещание никога повече да не се връща към греха, в същия момент не само че църквата я пуснала вътре, но същия ден тя се удостоила да се причасти с божествените Тайни, с Тялото и Кръвта Христови в църквата Св. Йоан Предтеча, която е до р. Йордан, както подробно се описва в житието на светицата. Тя все още нито била изкупила греховете си, нито се била докоснала до изпълнения със скърби пустиннически живот, нито до постническите подвизи. Едва един ден бил минал след нейния греховен живот, но вече от нея, истински каещата се, не се отнела чашата Господня.
Св. Димитрий Ростовски
По-скоро душата си ще пожертвам, отколкото да си позволя да се причастя с Кръвта на Владиката недостойно; и по-скоро ще пролея собствената си кръв, отколкото да си позволя да се причастя с толкова страшната Кръв по недостоен начин.
Св. Йоан Златоуст
Грешниците трябва да се поправят, за да не се причастяват за осъждане. Блудниците, прелюбодейците и осквернителите трябва да променят сърцето си и да възлюбят чистотата, когато пристъпват към Пречистия Агнец Христос. Гордите и високомерните да отхвърлят бесовската гордост и да възлюбят смирението, когато пристъпват към смирения Христос. Злобните и отмъстителните да оставят злобата и да възлюбят кротостта и незлобието, когато се приближават до кроткия и незлобив Агнец Божий. Клеветниците, злословците, хулителите да поправят езика си, защото с уста ще възприемат пречистото Тяло Христово. Сребролюбците трябва да оставят мамона и да възлюбят Бога, когато пристъпват към Сина Божий, Който е Любов. Жестокосърдечните и немилостивите трябва да променят жестокия си нрав и да се стараят да бъдат милостиви, когато идват при милостивия и милосърден Господ. Пияниците трябва да оставят пиянството и да започнат трезвен живот, ако се приобщават с разпнатия и умрял Христос. Тоест всеки трябва да се поправи, да се очисти и обнови, за да пристъпва неосъдително. Трябва пристъпващият към Тялото и Кръвта Господни да се очисти от всяка сквернота на плътта и духа, за да не яде и пие за осъждане, както казва св. Василий Велики, но за спомен на Този, Който за нас умря и възкръсна, та да умрем ние за греха и света, и за самите себе си, а да оживеем в Христа Иисуса.
Св. Тихон Задонски
Как християните трябва да пристъпват към Причастието с Тялото и Кръвта Христови? Апостолът казва: Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне (1 Кор. 11:28-29). Мнозина четат много молитви, псалми, акатисти, но тази подготовка не е достатъчна. Защото Бог не приема молитва от нездраво и неочистено сърце. Страшно е човек да пристъпва, ако не се е очистил чрез истинско покаяние. Страшно е за причастника и ако отново започне да се осквернява от светски похоти. И едното, и другото е страшно.
Св. Тихон Задонски
Кого да одобрим тези, които се причастяват веднъж, или тези, които често, или тези, които рядко? Нито едните, нито другите, нито третите, а тези, които се причастяват с чиста съвест, с чисто сърце, с безукорен живот.
Св. Йоан Златоуст
Времето за причастяване се определя не от празника и тържеството, а от чистата съвест и безукорния живот.[/blue
Св. Йоан Златоуст
Дързостта не се състои в това, че често пристъпват към причастие, а в това, че пристъпват недостойно, макар някой и само веднъж за целия си живот да е направил това.
Св. Йоан Златоуст
Прочетете тази книга и ще намерите още много по въпроса (да не я пействам тук цялата):
Редактирано от въпpoc на 04.05.06 15:38.
|