Аз в крайна сметка точно това написах, не беше необходимо да ми го обяснявате. Както за литературата, така и за предпричастните молитви.
”Вие много добре знаете това, защото подготовката за причастие представлява цяло богослужебно последование, което започва с възгласа "Благословено царство" и в него няма такива молитви.”
Това е вярно. Обаче дълбока заблуда е от него да се прави извода, че подготовката за причастие започва с ”Благословено царство..” или се изчерпва с времето на литургията. Не само да се подготви за причастие, но дори и в молитвено настроение не може да влезе човек, който започва подготовката си от момента на възгласа ”Благословено царство...”
Кой изобщо говори за частни молитви по време на литургията? Кой изобщо е казал, че единствено по време на литургията може да се готвим молитвено за причастие? Всъщност държа на това, че трябва да има надлежна подготовка за причастие. Както и благословение от свещеник.
Аз просто недоумявам как не разбирате, че такъв подход на изхвърляне на това, което уж не било задължително и следователно необходимо, води до едно опротестанчване на понятията ни за християнство!? Защото именно протестантите ни въвират Библията в очите и ни сочат оригиналните текстове като казват, че ние сме ги изопачили на практика. Всъщност проблемът идва не от това, че ние сме изопачили Писанията, а от това, че те погрешно тълкуват оригиналните текстове извън контекста на Преданието.
Приятелският ми съвет е да погледнете по-близки до нашето време светители и да сравните какво са учили те по тези въпроси. Например свв.Теофан Затворник или Игнатий Брянчанинов и дори по-късни. Защото техните проповеди се отнасят за по-близко до нашето време и неговата специфика.
Да, наръчници за големите неща често няма. Интуитивните подходи обаче също не са за предпочитане. Практиката в Православието не е такава - ако няма наръчници, то има живо предание, чрез други хора. Вие пишете за хора, които нямат устойчив усет за тези неща (какъвто съм и аз). За такива хора са по-добри рецептите, които в един следващ момент ще ги подпомогнат да дойдат до истинско познание. И такива рецепти има достатъчно. На това ни учат и отците в крайна сметка и не следва да громим всичко, което ни се струва предразсъдък.
Аз също съм твърдо против това да се лишават миряните от причастие безпричинно. Особено пък в най-празничните дни от годината. Но според мен решението, което предлагате, измества много нещата от православното светоотеческо разбиране.
|