Наистина разнообразните причини да се отказва причастие през Светлата седмица трябва колкото е възможно да бъдат преодолявани. Аз съм свидетел как свещеници отказват или дори направо забраняват на миряните причастие дори навръх Пасха, независимо че са постили. И това под предлог, че можело да станат изкушения и всякакви такива простотии.

Изобщо е практика да се дава причастие само по време на четирите поста.

Все пак мисля, че е крайно опасно да се представят нещата по горния начин. Защото човек е НУЖНО да се подготви надлежно за причастие. А в какво Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се състои тази подготовка? Ето до такъв въпрос е абсурдно да се стига.

Щом не е нужен пост, нито изповед, какво остава за молитвено правило и четене на духовна литература? А нужно ли е да се прочетат поне предпричастните молитви? По тази логика - едва ли. Оказва се, че нищо от това не е задължително. Добре, значи излиза, че е приемливо човек да му щукне в неделя сутрин да иде на църква (за предпочитане около прачастния) и да се причасти. Какво толкоз?! Защо да не го прави и всеки ден, надминавайки благочестието на първите християни.

Не беше ли по-добре да напишете към какво е добре да насочи вниманието си християнина и как да се подготви за св.причастие през Светлата седмица и извън поста, вместо да пишете за това без какво може? На практика без всичко може!

Ако самоволното постене определяте като безобразие и нецърковност, то как определята причастие без благословение?