Тренди, чети внимателно. Моето отношение към вярата не може да промени същността на въпроса, това означава че не съм фактор. Ако ти имаш различен отговор в зависимост от моето отношение, то това не е отговор изобщо, а лицемерие.

Пък как бързо реши че съм луд, направо не е за вярване. Значи човек който задава въпроси за които нямаме нагласа за очакване, трябва да е луд?

"Тебе те интересува отношението на вярващите към Бога, а не позволяваш те да се интересуват от твоите такива. Някак си е малко неетична такава позиция"

Естествено, на всеки който се интересува от моето отношение към бога, мога да му го разясня. Но това не може да промени отговорът на въпросът който зададох. АКО това би променило отговора, то това ще означава че отговорът не е искрен. Дай да разделяме нещата и да ги вършим правилно, а? Едно по едно, първо отговора, после другото, за да има максимална обективност в отговора.


"Винаги когато човек започва нещо трябва предварително да е наясно кога ще спре. В противен случай спирането е принудително, а това означава само едно - катастрофа. "

Не я разбирам тази агресивност в тона ти. Искаш да кажеш, колкото по-малко питам, по-добре за всички? По-добре неясни критерии към истината? ОК, твое мнение.