Ние се опитахме да повдигнем тема за автентияния християнски живот, защото почти навсякъде се сблъскваме с една подмяна и затваряне в собствената си самодостатъчност и сме се заобградили с "авторитети", които ни пречат да прозрем истината. Полжението в България наистина е тежко.
Спомнете си когато Господ в еванелието от Марко казва на своите ученици, как трябва да потрада и да бъде отхвълен и убит, а Петър го дърпа на страна и започва да му възразява.Тогава Христос му казва: махни се от Мене, сатана![8:33]
Тогава дяволът е влязъл в апостола.
Замислете се тогава колко лесно може да влезе в някой владика или свещеник или "богослов"и чрез устата му да създава традиции, които да противоречат на православието. Ние трябва ли да сме съгласни стова и да не реагираме?
Или да реагираме само за големи работи?
Подмяната става с малките, този дядо казал, този руски батюшка рекъл, този атонец видял, а доц. Едикойси писал.
Имено за това е нужен диалог и не може някой , който си слага името Православие да твърди нещо неавтентично и по близко до романтиката и емоциите на протестантизма.
Ай, че е хубаво, айде идва хилядолетното царство, небе и идилия.
Ето за това става въпрос, а също и констатацията, че православните не реагират на малките и очебйни подмяни или ако реагират се примиряват.