Ами, много е просто, фамулус, но простите работи, дадени на готово си остават просто ей така.

Първо, приеми, че човек, който е получил дара на Светия Дух да бъде духовен отец, ръководител на други хора, живее в измерение, различно от твоето и не мисли в твоите категории. И това измерение е различно, заради любовта, която има към другите хора - тази любов е по-различна от това, което ние си представяме за нея, като я четем описана.

Да има такава любов към хората, които прибягват към него, че да чувства греховете им като свои - това не е метафора, нито алегория, нито хипербола, нито друга литературна фигура. Това означава, че реално се чувства едно с тях, едно Тяло. И започва да се кае за греха на чедото си така, все едно той го е извършил и с това проема пред Бога отговорност. И Бог приема покаянието му и прощава греха, или греховете на чедата, а на духовният отец въздава според любовта му.
По силата на какъв точно духовен закон става поемането и на болестите върху тялото на отеца, аз не мога да ти кажа, но е неоспорим факт от православното предание на Църквата ни.

Затова ти казах, че в духовния живот-свят, където властват духовни закони, незакономерности и изключения няма. А в нашия - бол.

Духовният отец подражава във всичко това на Христос- Това е разликата. Жертвата на Христос е първообраза, а духовното отчество негово подражание. До каква степен може да стигне това подражание, нека не се наемаме с лека ръка да казваме, както правиш ти,, защото е несериозно.

Дори да не е светец, щом някой се е заел с ролята на духовен отец, той вече е подвластен в някаква степен на законите на това служение. Как и колко точно не знам, сам знаеш любовта на кантар не се измерва, нито духовността. Но ако не обича чедата си, не страда за греховете им така, сякаш и той ги извършва, значи се е наел с непосилна задача.

Това не е изчерпателно, може би най-важното ми убягва, но това е естествено. Аз, както вече подчертах, не претендирам, че имам дори и частица от тази любов, която многократно съм изпитвал. И понеже съм я изпитвал съм още по-категоричен в твърдението си.

Св.ап. Павел казва:
"Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов...." Галатяни 6:2
Когато една майка или баща се моли Богу (независимо от изповеданието си) за болното си дете, умолявайки го болеста да порази нея(го), но да оздравее детето, аз знам само едно, че прави го от ЛЮБОВ.


Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

Редактирано от ARMAGEDON на 27.11.05 08:10.